Пътешественик: Задръстванията в столицата на Перу са огромни
© Фокус
Той разказа, че всяка година със семейството и приятелката си организират посещение на далечни дестинации.
Първото му впечатление от столицата Лима е трафикът в града. "Стилът на каране в Лима е агресивен. Движението е регулирано, спазват някакви правила, спират на светофарите, но не е място, където искате да карате. Ние си наехме кола, но не го препоръчвам. Задръстванията там са огромни“, разказа Бисер Хонг.
По думите му Лима има самосъзнание като гастрономическа дестинация. Най-характерното за перуанската кухня е севичето.
Перуанската пустия е едно от най-сухите места в света. Средните количества валежи се равняват на половин милиметър годишно. Релефът е предимно хълмист. "Това не е пустиня, каквато си представях, с големи дюни от пясък. Изглежда неприветливо, извънземно и същевременно много красиво. Наистина е нещо, което трябва да се види. Много широк, отворен, експанзивен пейзаж, който е само жълто и сиво“, разказа пътешественикът.
Крайбрежието също е впечатляващо. "Има отвесни скали и като погледнеш, от едната страна е Тихият океан, а от другата е тази студена пустиня.“
Там се намира Националният парк "Паракас“, а в близост са островите Байестас, които са много популярна туристическа дестинация. "Това са няколко малки островчета, които са пълни с живот – птици, пингвини, морски лъвове и други бозайници. Перу е много близко до Екватора, но въпреки това има пингвини на тази ширина", разказа Бисер Хонг.
Следващата дестинация на пътешественика в Перу е Куско – старата столица на инките. Той се намира на 3400 метра надморска височина. Там той изпитва и симптомите на височинната болест – главоболие, напрежение в главата, умора, ускорено сърцебиене. За да се справят тях перуанците и днес използват свещено за тях растение кока. "Куско ползвахме като база за екскурзиите, които правехме. Отидохме до планината Рейнбоу, която е на 5000 метра надморска височина. Използвахме местна агенция, за да стигнем до там. Гидът ни раздаде по едно снопче от по 10 листа сушена кока. Преди това бях пил чай от кока, от който нямаше много ефект, но усещането от листата беше доста по-осезаемо. След около 10 минути зрението ми беше много по-ясно, всичко, което виждах, беше много по-ясно. И въпреки височинната болест от предишните дни, тогава имах чувството, че ми даде сила да продължавам още и още“, сподели Бисер Хонг.
Той разказа и за впечатляващите пейзажеи на Мачу Пикчу и Национален парк "Ману“.