Вижда се ясно, че за периода 2015 – 2020 година, който разглеждаме имаме дори увеличаване на лечебните заведения, занимаващи се с онкологични заболявания. В същото време нямаме необходимите нива на диспансеризация и дори имаме намаляване на онова, което касата плаща за палиативни грижи. Казано накратко, нямаме достатъчна комплексност на услугата. Има акцент върху болничната грижа, но не толкова акцент върху пациентите при палиативните грижи за тях и диспансеризацията.

Най-радикалният критерий е съотношението на нивата на смъртност и вложените средства. Това са съотношенията на населението, което намалява в България и лечебните заведения. При намаляващо население имаме увеличаващи се лечебни заведения. При увеличаващи се средства, отиващи към фармацията, имаме увеличаващи се показатели на смъртност. Прекалено много са тревожните сигнали.

За последната година лечебните заведения са се увеличили от 41 на 42. При тях има сериозни диспропорциии. От всички тях около 10 са тези, които имат реална работа със сериозни онкологични заболявания. Не повече от 9 са тези, в които са минали за година над 2000 пациенти. Има обаче и 6 болници, в които е имало под 200 пациенти. Това е интересна диспропорция, която също трябва да се отбележи. При химиотерапиите имаме 25% таргетни терапии и в 7 на сто имунотерапии, които са по-иновативният метод. Това означава, че достъпът до иновативните практики също не е онзи, който би ни се искало да бъде.

Лъчелечение се осъществява в 23 лечебни заведени. Радиохиургията, която е едно от основните направления се практикува в 11 болници в страната, роботизираната хирургия с кибернож в 3, носкодозовата брахитерапия в 4, стандартната брахитерапия в 16, конвенционална терегаматерапия – само на едно място.

За 2021 са диспансеризирани 69 000 души., докато пред 2019 г. те са били близо 87 000 души. Вероятно част от намаляването е и заради коронавируса. Това е и основният проблем. Специалистите ще потвърдят, че хората са много повече. Този проблем много ясно личи в палиативните грижи. През миналата година е имало 1659 души в лечебни заведения, за които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е платила за палиативни грижи.

За предходния период, 2020-та, палиативни грижи по линия на касата са получили 1789 в 17 лечебни заведения. Социологът в мен би казал, че има спад. Виждате, че платеното от касата, като палиативни грижи, е намаляло. Имаме парадокс. Оказва се, че всичко свързано с болнична помощ сякаш расте, а всичко свързано с комплексността на услугата, с качеството на преживяването не само, че не расте, но дори намалява. Тежка е темата са средствата и смъртността.

Ако се погледнат две референтни години, 2015 и 2021 г.година, ясно се вижда намаляването на населението в България. съответно средствата за лекарства са 246 млн. лв. за 2015-та и 708 млн. лв. през 2021-ва с отстъпките 571 млн. лева. Имаме покачване в пъти на отделените средства за онколекарства при положение, че индексите на смъртност за двете години са красноречиви. Тя расте. През 2015 г. са починали над 17 900 души, а после над 19 300 души.

Имаме ръстове. В същото време лечебните заведения, лекуващи онкологични заболявания са станали от 16 на 42. Най-общо казано средствата, отделяни от НЗОК растат, но те сякаш отиват най-вече в болничната помощ и не отиват достатъчно в други типове грижа. Колкото и повече да стават те, не си личи от обективни показатели, като смъртността да се повлияват благоприятно. Възможно е това да е свързано и с общия здравословен статус в България. Известно е, че и тук няма добри новини. Добри новини обаче сякаш не се виждат и по отношение на грижата.