Психотерапевт: Наказанието понякога не е най-респектиращият фактор. Много хора смятат, че точно на тях ще им се размине
©
"В България няма понасяне на отговорност, а аз предпочитам наказание и пред виновност – отговорност, тоест аз имам да отговоря на това, което се е случило. И на запад се случва само, че там има наистина едно по-голямо следене, неотменност на наказанието. Това, както казах, започва да създава усещане за някаква сигурност, че всеки човек ще се пробва. Имах една такава ситуация, която ми разказваше една позната - как на някакво определено място минава с превишена скорост, спират я. Казва си добре, окей следващия път сега няма да стане, нали един път ме спряха, сега втория път, пак. И тя беше експериментирала 10 пъти и на 10-ия път си беше казала май няма - ама ти си упорита ще дойдеш някак си, обаче, да, но когато стане 10-ия пъти и не ти се разминава и не минаваш между капките. Това е характерно за всеки човек. Даже има такива изследвания правени, че наказанието понякога не е най-респектиращият фактор, защото много хора смятат, че точно на тях няма да им се случи, че точно на тях ще им се размине, че те някак си ще заобиколят, но когато това започне наистина да бъде ритмично и ти да виждаш, че се блъскаш в тая стена всеки път, но никой не е толкова глупав в един момент да спре да се блъска в стената или да си плаща глобата, която е окей. Днес ще платя 200 лв., утре пак 200 лв., утре пак 200 лв. е накрая няма да ми излезе сметката и най-вероятно ще спра да го правя", коментира още експертът.
По думите й отговорността по пътищата се възпитава първо в семейството. "Имаше една такава реплика кога трябва да започне възпитанието на децата. Питат някакъв мъдрец и той казва "ами някъде около 20 години преди раждането им". Много е важно родителят как постъпва, как дава пример за това да се поема отговорност, за да може това да го прехвърли на детето и от друга страна на децата да им бъде обяснявано. Според мен всяко едно нещо имаме възможност да го сведем по някакъв относително, разбираем начин до съзнанието на детето. Не просто да бъде така се прави, защото децата питат. Важно е да успеем някак си да ги убедим, че има смисъл", каза още тя.
Според Кирякова разликата между теорията и практиката е опитът. "Аз много съм писала в тази посока и се опитвам да работя в тая посока хората да осъзнаят, че това да им е добре не е лесно, те трябва да полагат усилия за това. Това не е даденост, ако си имал отдаденост – чудесно, но за да я съхраниш, за да я развиваш, това са много усилия за здравето ви, за интелекта ви, за безопасността ви. Важно е да има осъзнатост в това. А проблемът е, че се правят опити отново, правят се някакви спорадични неща тук таме. Няма целенасочена политика в тази посока, политиците виждаме с какво се занимават. Съжалявам, но изобщо според мен не им е наистина фокусът в това да осъзнаят това, че трябва да избутат напред една държава в много различни отношения и да бъдат най-мъдрите хора. Отдавна не са най-мъдрите хора на власт и това е голям проблем. Ами са най-стремящите се към самата власт по някакъв начин, което пък води точно към обратния полюс - това не е човекът, който ще ми помогне. Хората, които наистина биха помогнали, няма да се съгласят в момента да управляват. Но зависи от всеки един от нас в крайна сметка какво правим и затова смятам, че да влезе в училище не знам как ще го нарекат това образование, по разбиране на себе си, ние не познаваме себе си. Не познаваме основният инструмент, с който оттук нататък ще работим и очакваме нещата да ни се случват лесно или по добър начин. Как, когато ние не знаем с какво боравим, учим много за света навън, мога да ви кажа коя е столицата на Зимбабве, но не знам защо вчера ударих някой или го нараних, въпреки че смятам, че не е добре", разказа тя.
Психотерапевтът посъветва всеки да осъзнае, че ако иска да живее добре, е необходимо да влага усилия. "Светлината и любовта са въпрос на грижа и на системни упражнения, които да правим, за да останем там", добави Кирякова.
Повече можете да видите във видеото.