Психологът Доника Боримечкова по случая с юноша в Мъглиж: Агресията е признак на страх от различния
© илюстративна
“Всеки акт на насилие и агресия не бива да бъде оставян без последствия и без обществено внимание. Важно е това, че предаването се фокусира върху такива теми. В българското общество толерантността към различието е много занижена. Изолацията е честа реакция на околните, когато говорим за човек с някакъв вид увреждане или специална нужда", каза психологът.
Често в училищна среда децата и юношите се обиждат с абревиатурата СОП - “специални образователни потребности". Наричат се помежду си “аутист" като форма на вербална агресия. Това е показателно, смята Боримечкова. “Децата и тийнейджърите веднъж се борят с образователната система, която е неподходяща за тях, втори път - да намерят достойно място в обществото и в класната стая", подчерта специалистът.
Онлайн тормозът включва снимане на актове на насилие и публикуване в социални мрежи. “Това е търсене на популярност и одобрение от другите потребители, демонстрация и провокация към границите на приемливото. Обикновено жертвите на училищен тормоз често са жертви и на онлайн такъв - ако тормозът в учебното заведение приключва в рамките на учебния ден, онлайн тормозът продължава дълго време. Децата носят дигиталните устройства навсякъде със себе си. Снимането на такова насилие е много притеснително - социалните мрежи имат алгоритми срещу това явление, но обществото трябва да обръща по-сериозно внимание на такива случаи", поясни психологът.
“Виждаме безграничност в комуникацията на юношите в дигиталното пространство, те искат да тестват обществото, себе си, реакцията на възрастните. Това е типичен феномен - юношите винаги са били провокатори на границите. Или чрез открития, или чрез такива феномени, които са нарушаване на границите на другия - в случая, на младежа от Мъглиж", уточни Боримечкова.
“Трябва да обръщаме внимание на езика на юношите. Той е специфичен и можем през езика да разберем кога те имат склонност към проява на агресия. Може да се чуе в обидите, подхода, пренебрежението към конкретно дете. Нашето общество толерира вербалната агресия - да се крещи, да се обижда. Самите ние като възрастни първо трябва да станем по-чувствителни. Съдържанието, което юношите гледат онлайн също е показателно за нагласата им - това съдържание е достъпно за родителите и бързо можем да идентифицираме сигнал за агресия. Трябва да сме внимателни и взискателни към това, какво гледат децата ни и какво поведение демонстрират", категоричен е експертът.
“Агресията сама по себе си е начин да утвърдиш себе си, да демонстрираш себе си като превъзхождащ. Крайните форми, които наблюдаваме, трябва да бъдат ограничавани и отбелязвани като неприемливи като цяло за обществото ни. Когато прилагаме единствено рестриктивни мерки към агресивно дете или юноша - местим го от едно училище в друго, наказваме го и т.н. - това не работи, защото насилникът също има нужда от подкрепа, за да поправи поведението си. Така той може да комуникира адекватно. Трябва много да се говори и да се обърне внимание на средата му. Връстниците са сериозен двигател на агресивното поведение. Еднократен акт на насилие обикновено никога не е всъщност еднократен - предшестван е от други такива", сподели експертиза от практиката си Доника Боримечкова.
Кметът на Мъглиж - д-р Душо Гавазов, коментира пред екипа на “Денят на Фокус", че негови действия са ускорили процедурата по проверка на случая и отказа да навлиза в детайли с уточнението, че МОН са основна страна по казуса. Потърсено от нас за коментар, Министерството на образованието и науката изпрати до радио “Фокус" своята писмена позиция - започва проверка, възложена както на Регионалното управление на образованието в Стара Загора , така и на инспектори на министерството в гимназията в Мъглиж, където се е случило насилието. Докато процедурата не приключи, институцията няма да прави повече официални изявления.