Родителите не трябва да губят връзка с децата си, нито да се опитват да пречат на процеса по израстване. Това обобщи Иван Игов, детски психолог.

Във връзка с трагедията с починалото 14-годишно момче в Плевен, което падна от 7-мия етаж на жилищен блок след употреба на вейп, Игов коментира:

"Това е свързано с експериментите на младите хора за това как да бъдат различни. Всъщност, нека да го кажем по друг начин. Реакцията обикновено се казва еманципация, но това всъщност е чувството за възрастност. Всички ние сме преминали през тези фази на живота си. Можем, ако се напънем малко, да си спомним. Родителите, когато идват при мен на консултация, винаги са изненадани, като им казвам, че това е вечният проблем. Вечният проблем на децата, които израстват, престават да искат да бъдат деца, докато родителите продължават да гледат на тях по този начин. Тук идва този сблъсък, който понякога става и по-остър и разбира се, опитът за това не са просто да искаш да си възрастен, да се чувстваш като възрастен и по този начин да правиш неща, които и възрастните правят", обясни психологът в ефира на обществената телевизия.

Според експертът има много начини, по които едно дете може да бъде възрастен, но винаги то иска да експериментира.

"Ако види, че баща му пие по една голяма ракия вечер, се мисли, че една голяма водка, която според легендите няма никой да те надуши, може да свърши същата работа, както и пушенето на цигарите. Поне това беше тенденцията при моето, а вероятно и при вашето поколение. Защото тогава ги нямаше тези други, по-модерни начини, като енергийните напитки, като тези електронни цигари. Тоест, средствата се променят, но механизмите остават. Това е, как да кажа, вечният кръговрат на живота. В един момент едно дете трябва да се почувства възрастен, да излезе от семейството, да намери своята приятелска среда и от тази приятелска среда да намери човека, с когото да направи новото семейство. Това в крайна сметка е нашият цикъл на живота. И затова няма как да го забраним."

Психологът съветва да не се губи диалогът между родител и дете.

"Важна е не глътката, не цигарата, а е важен диалогът между родител и дете и това те да бъдат откровени един към други. Просто да му дадеш чашката и да кажеш "Ето, опитай, за да не пиеш някъде другаде, извън вкъщи", това не е най-добрия вариант. Този разговор може да стане и без това. Винаги е необходимо обаче детето да има други алтернативи за това какво да направи, за да се почувства възрастен. Почти винаги съветвам родителите и им помагам да правят нещо, което се нарича семеен съвет. Т.е. децата и родителите да се събират поне веднъж седмично, след вечеря в неделя, да кажем, и да обсъдят заедно какво ще правят следващата седмица, едновременно с това да споделят как са се почувствали предната. Това е чудесен начин да се почувстваш възрастен, когато взимаш заедно с родителите си на равноправни начала решения. Повярвайте, едно дете, дори от 7-8 годишна възраст, може активно да участва в тези неща и даже виждаме как децата след това сами изискват от родителите си да го правят. Ето е една стъпка за това да бъдеш възрастен. Много хора смятат, че като те пратят да спортуваш, това ще ти отнема енергията да правиш глупости. За съжаление, не е така."

Относно усърдието на много родители да бъдат приятели с детето си Игов е на мнение:

"Първото, което се опитвам да кажа на родителите е, че те няма как да бъдат приятели с децата си. Приятели са хора, които имат равни права и отговорности. Но когато детето ти израства и ти си длъжен да се грижиш за него и да му помагаш, не ли достатъчно важно да си родител и да изпълняваш функциите на родител? И ако всичко това се случи, в бъдеще можете да бъдете приятели с децата си. Когато те пораснат, когато те имат собствено семейство, тогава вие можете да бъдете най-добрите приятели с децата си."

Според думите му да искаш да си част от общност е много важна част от живота.

"Тази общност е задължителна и много важна. Както казах, излизането от детството минава през приятелския кръг. Ако родителите са най-важния социализиращ фактор до 10-12 годишна възраст, след това ти започваш да искаш да се социализираш с връстниците си. Няма как при родителите да изпиташ влечение и любов, приятелските чувства. Да, там в семейството можеш да научиш много неща. Родителите могат да видоизменят ролята си на социализиращ фактор. Но приятелите са задължителни. И е съвсем обяснимо, ако попаднеш в една среда, която не е за теб. Ако в тази среда, да кажем се почувстваш наистина да те видят, да те забележат, да бъдеш лидер. Ако нашите зрители са гледали сериала "Тревожност", там имаше едно момче, който, за да може да се спаси от училищното насилие, отиде в група скинари и там, за да бъде много добре приет, трябваше да бъде като тях, за да го приемат. Да, това е нормален механизъм. Как да избегнем това? Можем да го избегнем, когато бъдем наистина отговорни родители и се опитваме да направим така, че да да запазим връзката с децата си. И в край на крайщата, моята роля и ролята на моите колеги в нашата позиция като консултанти на деца и на юноши е именно това - как да запазим или да възстановим връзката между родители и деца."