Психолог: Следродилната депресия е трагично невидима
©
"Индивидуалните истории на жените са много различни. Понякога това състояние може да се появи още по време на бременността. Също много зависи от това какво е било раждането, дали всичко е минало нормално, какъв е контекстът около жената, която ражда, дали е в добро партньорство или семейство, дали се чувства сигурна. Факторите са много. Следродилната депресия може да се появи веднага след раждането, но може и след 2-3 месеца. Има неща, обаче, които хората могат да наблюдават в техни близки и ако забележат промени, да предложат разговор и психологична подкрепа. След раждането фокусът много често е насочен към бебенцата – това е съвсем нормално. Но това, на което трябва да обърнем внимание всъщност е състоянието на майките", обясни тя.
Милена Ненкова изброи и част от симптомите, които са характерни за следродилната депресия: "Хората най-вече трябва да бъдат наблюдателни за постоянна тъга, усещане за безнадеждност, загуба на интерес, включително към бебето, проблеми със съня, невъзможност на майката да стане от леглото, проблеми с апетита, прекалена раздразнителност, понякога гняв, включително към бебето, чувство за вина, неадекватност като родител. Нормално е жената да изпитва тези неща, но когато това продължава по-дълго във времето и виждаме, че нещата не се подобряват, необходимо е да поговорим, да насочим и да предложим подкрепа".
"Добрата информираност е единият начин за превенция на следродилната депресия. Състои се в това човек да се запознае много добре с онова, което му предстои, когато бебето се роди. Хубаво е младите родители да са информирани за това, което ги очаква, защото понякога имаме едни много романтични представи за това какво е родителството, какво е да имаме малко бебе, а после се оказва, че всъщност това са едни дълги безсънни нощи и монотонно повтаряне на неща, при които понякога човек губи човешкото си лице. Друг начин за превенция е една добра свързаност – ако жената се чувства добре в партньорството си и в семейството си, ако има подкрепа от своята или от майката на мъжа си или от близки приятели, които са минали през това да имат малко дете. Едно от най-тежките неща е чувството за самота, изгубеност и безнадеждност и това се случва, когато нямаме добра свързаност", поясни психологът.
"По отношение на лечението, със сигурност някои състояния са много тежки и е необходимо да се потърси психиатър, да се назначи медикаментозно лечение, но и да се съчетае с психотерапевтична помощ. Това е нещо, което може много да помогне на жената да се свърже отново със своите собствени ресурси, с усещането за смисъл", добави Ненчева.
Според нея е необходимо да се полагат повече грижи за родилките: "Менталното състояние на детето е отражение на психичното и менталното състояние на майката. Така че ако искаме да се грижим за децата адекватно, е необходимо са се грижим да майката".