Хората все повече започнаха да осмислят процесите на развитие на личността и да оценяват важността на помощта, която им оказва психологът, като за 20 и няколко години има огромна промяна в търсенето и всъщност за какво ни търсят. Хората имат много тежки лутания в своя път при създаването и развитието на личността, проблеми с тревожността и процесите свързани с нея, като бърнаут, паническите състояния, процеси свързани със семействата, с децата, психосоматичните проблеми – в цялото това широко поле от проблеми добрият психолог може да бъде само от помощ. Това коментира психологът Александра Петрова в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.

Умението да казваме "Не“ и да поставяме граници е съществено за развитието на една личност, като началото на този процес се поставя с прохождането и началото на "опитомяването на средата“ от едно дете. "Ако едно дете има свърхпротективни родители, които постоянно го следят и не му дават физически то да се ориентира и да се справя с трудностите в света, оттам това, което се залага вече за по-късна възраст е, че ти не можеш да се оправяш сам, което много често създава един бъдещото възможен процес на зависимост и съзависимост, което е размиване на границите.“

По-късно, пораствайки човек попада в различни ситуации, като се учи да взаимодейства със социалната среда. "Критичните родители създават тревожни деца. Тревожните деца много трудно, ставайки възрастни, поставят граници, трудно казват "Не“. Такива хора стоят нащрек, когато са израснали с критичност, с недостатъчност. И им е трудно да слагат граници, трудно им да казват не, защото смятат, че ще бъдат лоши. А третият вид –условното родителство, е един процес, който може през целия живот да те преследва. Ако израснеш в  тези условия, че ако ти слушаш, то ще бъдеш обичан, тогава бидейки възрастен човек или тийнейджър, е много трудно би могъл да сложиш граници.“

Според психолога за да се научи едно дете да поставя граници, е необходимо родителят да уважава детето си, да изслушват неговите емоции, страхове и желания: "Родителите трябва да могат да преценяват кое е да, кое е не, да обясняват защо е не и защо е да, за да може детето да се научи, че има действие, има грешка, има поправка, има възможности, има усилия, които водят до възможностите. Тогава се научават какво искат, какво могат и съответно да поставят граници.“

Непоставящият граници човек развива емпатични способности, съпричастност и гъвкавост, можеш добре да управлява малък екип, като за околните може да е много добре, но това води до умора, до изтощение, до постоянно усещане, че нещо не знаеш. "Много често хората, които не могат да слагат гаранции, не могат да казват "Не“ в работна среда имат т.нар. "ефект на самозванеца“, т.е. мислят, че постоянно не са достатъчни с нещо и все още нещо трябва да направят, за да бъдат околните доволни. Така че това, което ние отстрани може да виждаме като един много добър социален ефект или взаимодействие с такъв човек, за него може да представлява огромен стрес, много често себеотрицание, много често умора, изгърбване с много ситуации, които всъщност вредят на собственият му живот,“ обясни тя и допълни, че в къщи такива хора могат да бъдат точно обратното на личността, която показват на работа.

Преодоляването на този проблем в зряла възраст се случва през един сложен процес на авторефлексия, т.е. човек трябва да анализира онова, което прави. "Първо трябва да разберем целият този алгоритъм, който създал механизмите в нас и успеем да хванем тези базови умозаключения, и съответно да започнем да изпълняваме задачите, да започнем да анализираме какво се случва в нас и да си поставяме задачи: откъде мога да започна да казвам не. Тогава лека-полека човек наистина има шанс да се научи и да стъпва много по-стабилно.“

Ако ние постоянно сме в режим, в който трябва да изпълняваме чужди желания и пренебрегваме себе си, това е потискане на емоции, а потискането на нашите собствени емоции, напрежението, бързането, стреса, който идва, води до психосоматични оплаквания и разболява тялото. "Изобщо казването на не е много важен фундамент, с който ние трябва да се справим и да го поставим в личността ни.“