Налагането на граници на децата е част от възпитателния процес и е изключително важно родителят да почне да ги поставя още в най-ранна детска възраст, като го прави с уважение към неговата личност и към неговите лични граници. Това е едно здравословно налагане на граници и така детето се учи да се съобразява и с нашите граници, защото вижда, че ние уважаваме неговата личност и не я потъпкваме. Ако прекалено строго се опитваме да налагаме граници, ние създаваме деца с много ниско самочувствие. Това коментира психологът Полина Василева в рубриката "Визия 0“ в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.

"Ако не им бъде показано, че не всичко е позволено, рискуваме в последствие те да станат едни хора, които не могат да се саморегулират, нямат саморефлексия, смятат, че целият свят чисто егоцентрично се върти около тях. Има родители, които се притесняват, че ако им откажа, че ти ги травмират. Не, няма. Нали затова говорим не само за родителство, но и за възпитание. Именно налагането на граници е част от възпитателния процес. Те спомагат тяхното психоемоционално и физическо добруване.“

По думите й важно е децата да знаят, че когато има едно неспазване на правилата, има последствия, и да знаят, че тези последствията ще ги изтърпят. "И тук е ролята на родителя, който ако ще налага такива последствия, трябва да изключително последователен, защото децата много тестват граници. И ако веднъж родителят реши да се смили и да скипне тези последствия, детето се казва "Значи всеки път мога така да си правя каквото си искам…“,“ разясни тя.

Според психолога отношение на тийнейджърите към пътя и всички участници в движението отново е добре да бъде подготвено теоретично и нагледно от родителите. Пубертетът е описан по принцип като най-тежкия житейски период, през който трябва да преминем, и възраст, която е сложна не само за младежите, но и за техните родители. По думите на Полина Василева в тази възраст децата са склонни на всякакви състояния от типа на хистерии, депресии, затваряне, избухливост, и всичко това следва доколкото е възможно да се приема с разбиране от родителя.

"Това са неща, които могат да бъдат пренесени на пътя и с оглед на това може би ги прави малко по рискови на пътя, защото един апатичен и ленив тийнейджър може да гледа в телефона си и да пресича на пешеходната пътека със слушалки в ушите, неотчитайки риска,“ посочи Полина Василева и добави, че въпреки че тийнейджърите са вече големи,  в същото време част от тях остават деца. Затова трябва много говорене и обясняване, тъй като "родителските послания обикновено достигат до децата с около 15 години по-късно“.

В тийнейджърска възраст нещата се променят и е редно родителя да търси една диалогичност с тях, като тогава започваме да им даваме повече свобода, като според психолога много важно е посланието да бъде, че тази свобода върви ръка за ръка с една отговорност от тяхна страна. "Смея да твърдя, че когато предходните етапи и цикли не са били пропуснати, а именно границите в по-ранна възраст, винаги един пубертет протича много по-леко. И без кой знае какви особени сътресения можем да очакваме, че детето адекватно ще е поеме информацията, ще се възползва от свободата и ще разбере, че тя значи отговорност.“

Развитата саморефлексия от доброто възпитание от ранна детска възраст спомага за това младите шофьори на пътя да не се подават на емоцията на скоростта. Когато те са подготвени, интелигентни деца, знаещи какви могат да бъдат последствията, тогава и са внимателни шофьори, смята психологът Полина Василева.