За 1 километър, пропътуван с електромобил, се харчи повече фосилно гориво, отколкото ако се използва двигател с вътрешно горене. Електромобилите на този етап със сегашните технологии в никакъв случай не са по-еко. Това каза проф. Йонко Мермерски - професор по химия, учен и преподавател, в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.

По думите му сегашната технология на производство на електромобили е отживелица. "Електромобилите имат двигатели с външно горене. Просто горенето не се случва в електромотора, който само ползва енергията, а в електроцентралите. Пропуска се и важният факт, че 85% от електричеството, което тече в мрежата като микс, е от фосилни горива – въглища, нафта, бензин, газ“, посочи проф. Мермерски.

Настоящата технология за производство на литиеви батерии не може да предложи устойчиво решение за бъдещето, заяви той. "Няма ресурс да се направят достатъчно батерии за електромобилите. Може да се направят най-много 200 милиона батерии по 100 киловатчаса. Те са нерециклируеми и на практика в момента се заравят в Африка“, обясни проф. Йонко Мермерски.

Когато батериите на електромобилите се транспортират от производителя до местата на сглобяване на автомобилите, те попадат в три категории за безопасност, които трябва да се спазват. Транспортират се по специален начин – не по вода, а със сухопътен транспорт със специални противопожарни изисквания. "Но в същото време, когато вече са в електромобилите и те се движат, батериите вече не са опасни. Т.е. тук имаме неправилно прилагане и тълкуване на законодателството за транспорт на опасни материали в Европейския съюз“, посочи ученият.

Статистиката показва, че 25 на 150 000 електромобила се самозапалват. Това е по-малко като процент от запалването на конвенционалните автомобили, отбеляза проф. Мермерски. Литият гори в допир с кислород и вода и затова стандартните начини за гасене при пожар не работят, обясни той. "За да не гори литият, неговият допир до вода или въздух трябва да бъде прекратен. Това става с различни аерозоли. Ако се запали електромобил, не се опитвайте да го гасите. Бягайте надалеч и давайте максимално бърз сигнал да дойдат специализирани отряди на противопожарна безопасност. Ако електромобилът е на закрито пространство, в опасност са много хора“, подчерта той.

Литият се обработва в азотни камери без достъп на кислород или в маслени бани. "Затова е толкова скъпо да се произведе батерията. За да се произведе дори само една батерия се отделя толкова много въглероден диоксид и се харчи толкова много енергия, колкото конвенционален автомобил да измине поне 100 000 км“, направи сравнение проф. Мермерски.

Той обясни, че в момента се правят опити за създаване на батерии на основата на натрия, но те са много по-тежки от литиевите. Една литиева батерия тежи около 800 кг, което прави електромобила значително по-тежък от конвенционалния. Затова и гумите на електромобилите се износват по-бързо, от което пък се отделят прахови частици. По-голямата тежест на електромобила удължава и спирачния му път, допълни проф. Мермерски.

"Ако се остави всичко на пазарна основа, много по-бързо ще се развият технологии, които да доведат до това да имаме устойчив електрически транспорт, отколкото ако налагаме с квоти и с взимане на данъци от средния данъкоплатец, за да развиваме технология, която е отживелица“, допълни проф. Йонко Мермерски.