Българският политик трябва да окаля всичко около себе си. Това написа във Facebook математикът проф. Николай Витанов. "Тъжно, но това е положението. Не сме случили на политици, ама ние си ги избираме. Чисто и просто казано“, допълва Витанов.

Ето пълния текст на публикацията му:

Кратка информация за войната за 20 февруари 2023 г.

АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ЧЕТЕНЕ ОТ ЮРДЕЦИ

Тук е място за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ изисква хладнокръвие, а не леене на чувства. Трезвата преценка е стъпила върху мисълта на Бисмарк, че трябва да си гледаме националния интерес. Националният интерес с точно две думи и половина, ви го обясних: ползи за народа. И тъй, гледаме към тая война и винаги се питаме: А каква ни е на нас ползата от това?

Днес анализът e стандартен.

Да почваме. Българската политика. Сериалът "Кал“ започна. Както си му е редът, започваме окалването на националните герои и използването им за политически цели. Не се учудваме, защото има

Аксиома на Витанов: Българският политик трябва да окаля всичко около себе си. За да изглежда чист на тоя фон (и прост).

Тъжно, но това е положението. Не сме случили на политици. Ама ние си ги избираме. Чисто и просто казано.

Сега за войната.

Следим бавните процеси и то поред. Защото бавните процеси са тези, които ще определят изхода на войната.

Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската армия. Промени няма. Украйна е закачена на системи и и се влива толкова, колкото да се изпълнява стратегията последният руснак да убие последния украинец в конвенционална война. Не се влива повече, че ще почне ядрена война. Всичко е добре изчислено от гледна точка на американските интереси. Американците могат да смятат и ще си вземат своето. И руснаците ще си вземат своето. Ние също ще отнесем нещо. 5 ритника, да не сме капо. Откъм западна посока има леко нервничене. Украйнската армия, казват, трябва да започне контраофанзива, за да покаже, че западната помощ е ефективна. Тъй, тъй, първични избори наближават, народа почва да пита що заровихме толкова десетки милиарди в Украйна. Трябва да му се покаже юруш. Колко десетки хиляди украински войничета ще заминат, няма значение. Те са си пушечно месо.

Процес 2: Логистиката на руската армия. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата продължават, както и досега. Почнаха да си изпробват новите оръжия на фронта. Защо е важно това? Ами за да има прогрес срещу руската армия, тя трябва да започне да изпитва проблеми вследствие недостиг на боеприпаси. Не се наблюдава такова нещо. Почнаха да се разказват даже вицове. Ето ви един. Някой обстрелва Украйна с ракети. Руската армия наблюдава с интерес, защото нейните ракети свършиха още април месец миналата година. Няма какво да се чудите. Отдавна съм ви писал, че украинската пропаганда е силно аматьорска.

Процес 3: Численият състав на украинската армия. Тоя процес не върви добре. Мобилизационните резерви в Украйна привършват. Фактчекерчетата нещо не им харесват кадрите с влаченето на мъже по улиците на Одеса. Контекст нямало. Няма, няма-а-а-а, на бати хубавците.

Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Продължава постепенното разрушаване на украинската критична инфраструктура. Руската не е засегната. Руската икономика успешно се справя с всякаквите санкции. Украинската – ако бъдат спрени системите, веднага ше грохне. Тъй, че наливането на десетки милиарди трябва да продължава. Докога? Докато има пушечно месо за фронта. Няма пушечно месо, няма юруши, няма как да оправдаваме десетките милиарди, дето ги изливаме. Слагаме усмивките и излизаме от войната. Украинците да се оправят с мечката.

Процес 5: Надпраговият удар. И днес няма такъв. Гледаме сериалът "Прагът“. Руснаците опитват да го свалят, американците опитват да го поддържат достатъчно висок, но не толкава висок, че Русия да използва ядрено оръжие. За поддържане на прага относително висок, всеки ден се разходват украински войничета. Да мислим прагматично. Ако прагът успее да удържи чак толкова, че Украйна спечели войната – добре, руското влияние у нас ще отслабне. Този вариант е доста невероятен. И какво ще правим ако не се случи? Много ще ми е интересно какви лупинги и салтоморталета ще правят тогава някои политици. Умнокрасивитета не го мисля. Него отдавна го ползват за изтривалка. Даже за по-удобно го карат да коленичи и дори да лежи по паважа. Не е луд, който използва някого за изтривалка, красив е този, дето с многото си ум позволява да го използват за изтривалка. Виждате ли – умен и красив казах.

Процес 6: Съществени движения по фронтовете. Движението е бавно и е резултат от руско настъпление, което се признава и от украинския генерален щаб. Инициативата е при руснаците. Голям украински юруш няма. Логично – системата Таракан опапа резервите, точно както ви беше прогнозирано. Беше ви казано, че ще няма резерви? Защо няма? На два метра под земята са вследствие на есенните украински юруши. И какво ще правим, като вече не може да покажем на запада, че имаме войничета за нови юруши? Западът не е прост, ще спре системите и ще раздели Украйна с Русия. А ние с вас ще броим шараните, накачени по голите пропагандни куки. И ще почне една кряканица как трябва да си гледаме националния интерес. Салто мортале шаранаре юрдекаре. Гледайте. А обръчът около Бахмут се затяга. Но както с интерес начаваме Бахмут не е важен от стратегическа гледна точка. Слушаш и не вярваш на очите си. За чий ... бяха тогава огромните украински загуби там. Че и нови 2 бригади били пратени на заколение. Важен е Бахмут, важен е и украинците го превърнаха в толкова важен. Падането на този тежко укрепван с години град ще е тежко поражение за украинския боен дух.

Процес 7: Идеологическата борба. В Русия нещата са доста спокойни, ситуацията на фронта към момента е благоприятна, няма условия за масови безредици.

Проблемите са при украинците. Събират мъже насилствено по улиците, десетки хиляди загуби при Бахмут, а ситуацията там става все по-лоша, разрушена инфраструктура, продължаващо голямо руско артилерийско превъзходство, несправяне с новите 30 руски дивизии. Ами трудно ще се справят. Есенните юруши закопаха резервите на 2 метра под земята. Помните ли като ви казах тогава, че никакво настъпление не може да тръгне при това руско артилерийско превъзходство. Защото десетки хиляди войничета ще отидат на два метра под земята. Ето, отидоха. Помните ли, като ви писах, че есенните юруши ще оценяваме, когато видим, как украинската армия ще се справи с новите 30 руски дивизии. Ето, почвайте да оценявате. Юрушите имаха пропагандна цел. И новият юруш ще има пропагандна цел и ще обслужва външни интереси срещу доставки на оръжия и продължаване на действието на поддържащите системи. Колко корпуса украински войничете ща идат под земята, няма значение. Като свършат войничетата, ще сложим усмивките на лицата и ще сключим мир с Русия. Ще пресставим като огромна победа това, че е останало нещо от Украйна. Пропаганда, батка. Пропаганда, како.

Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната скръб продължава. Че и траур. Няма фина национална пропаганда. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е пълна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които дори не знаят къде е Украина. Българинът е много по – осведомен, защото Украйна е под носа му.

Професионална пропаганда не се прави така, хиляди пъти съм ви писал. Пиша си аз, но то не пробива през дебелата стена от красивитет, че да почне да търси ума, има ли го, няма ли го. Карай да върви. За изтривалка ставаме. И няколко шута ще кярим от тая война. Огромна, гигантейша победа! Витанов там с неговите национални интереси да мълчи и да ходи пак да чете Бисмарк. Не знае той основата на пропагандата. А тя е – ще хвърляме цветя връз танковете на Орлов мост. Няма значение какви са – американски или руски. Важно е парата да пада.

Но стига за това днес.

Караме нататък

Политологията –(Ден 98)

Продължаваме с грандиозната фигура на политическия лидер. Казват, че истинският политически лидер имал 10 характеристики. Кой казва това, бе Витанов? Американците, бе, американците. У-у-у-у, много американци четеш, нямаш време за маникюр, че да станеш красив, не слушаш онова – цък, цък, цък, мегисаки... от слона, нашия приятел, значи си и глупав. Четял ми бил. Ми то ако ставаше с четене и ние щяхме да четем, бе , серсем със серсем!

И тъй, след като навикахме Витанов, както и му се полага, да видим първите 5 характеристики на истинския лидер.

Характеристика 1: Лидерът трябва да има собствена политическа програма или такава, която се издига от негово има. Един по тези краища имаше проста, но ефективна програма – ще строим магистрали. И управлява 12 години. Друго такова нещо да сте видели. Ама пред нас са блеснали житата! Туй не е политическа програма, разбираема за народа. Ама ще борим корупцията! Туй на народа му звучи като: стани да седна, че съм гладен, пък като дойдат шведите, ще стана от шведската маса. С две думи – доста голяма скръб откъм тази характеристика.

Характеристика 2: Умение да изразява и отстоява интересите на една или друга група. А-а-а, интереси определено се отстояват. Само дето, групите се баламосват, че се отстояват техните интереси, а накрая излиза, че са реализирани съвсем други интереси. И тука скръб по българските лидерски земи.

Характеристика 3: Наличие на чети на характера, проявяващи се в действие па реализация на програмата и обединяване на ривържениците. Бе, то черти на характера има, като настойчивост, воля и въртене на 180 или както е модерно сега, на 360 градуса. Ама програма като няма, пак отиваме в полетата на скръбта на българското лидерство.

Характеристика 4: Високо нива на политическа култура. Оле-ле-е-е-е, бягай Витанов, бягай оттука, че скръбта стана пълна! И нито дума повече затова. Добре, бягам.

Характеристика 5: Имидж, отговарящ на нормите на морала, приети в даденото общество. Тука е много весело. Понеже калъпът на нашите лидери е чужбински, те все гледат чужбинския морал. Но понеже са си нашенци, все диво ги влече да отдалечават от представата за чистото политическа ангелче. И тук биват отстрелвани елементарно – на западняк ми се правиш, а! Ама я виж как ги вършиш по нашенски, лидерю! И лидерът заминава в небитието, тоест в полетата на българската политическа лидерска скръб.

Интересно е, а?

Хайде стига за днес. Утре – още.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 54)

... Отбелязваме, че при изпуснати демони на свръхнаселението и технологичната недоразвитост, борбата за поставянето им под контрол става изключително трудна Силите на държавата се разпиляват в различни посоки...

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Тъй. Позната картинка. Свръхнаселение плюс технологична недоразвитост, равно на мигрантски потоци. Бусове с мигранти се търкалят по главите на хората в транзитните страни, дето има спад на населението и технологична недоразвитост. Появата на големи мигрантски групи в развитите страни при попаднала интеграция води до създаване на огромни проблеми в тези страни. Растат проблемите и в транзитните страни. Как ще свърши това ли? Ами, във Виена някой безработен художник с къси мустаки рисува картини, седи гладен и чака своя час.

Ама ние ще се борим с проблемите с генно инженерство. Ще има папо за всички. Ма те не щат само папо. Те искат и евро а еврото едва от социалните система, които се пълнят от местните. Пак проблем. Художникът си рисува, но почва да се замисля относно това, дали национализма може да се комбинира със социализма. То промените в политическата система и политическия режим може и да решат по някакъв начин проблемите с миграцията и с технологичната недоразвитост. Но нашия художник още не е стигнал дотам. Не е дошъл супердемонът на материалната нищета. Не са изсечени още съвсем горите. Водата може и още да се замърси. И тагова, както пише проклетникът Витанов в книжката:

.... Супердемонът на материалната нищета практически изключва разума у човека чрез крайно изостряне на страданията му от липсата на материални ресурси за поддържане на съществуването му. Това може да превърне хората от едно общество в тълпа и да тласне едни нации срещу други във войни за вода. Няма да бъде изненада, ако в бъдеще станем свидетели на такива войни ...

Та така. Няма папо – миграция към страни, където все още има папо. Няма вода – радикализация и войни за вода. Wir schaffen das? Ко-о-о-о? Витанов пак почна да ни наказва с германски работи. Я го напиши пак, бе, Витанов. Wir shaffen das (nicht). А-а-а-а, каква е тая дума в скобите. Махай скбите, бе. Wir schaffen das nicht, Ма сега пък запетая се появи. И кво има след запетаята, бе, Витанов? Мълчи Витанов. Защо ли? Ами четете книжката, Те нещата, както виждате, са написани още преди 20-на години.

А как кашата се забърква още, ще ви разкажа утре.

Стига за днес. Желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далече от вас.