Проф. Ваня Лозанова-Станчева: В българската традиция мартеници се закачат на младите животни, на младите плодни дръвчета и на малките деца, но не и на възрастните и мъжете
©
Тя обясни, че символиката в червения и белия цвят се среща още в праисторията, в неолита, когато тези цветове са били използвани при украсата на керамичните съдове. "Бялото обикновено е символ на мъжкото начало, на ритуалната чистота, а червеното е символ на женското, оплождащото, творящото начало.
Съчетаването на тези две начала обикновено е свързано и със сътворяването на новия живот. Нишките задължително трябва да бъдат усукани, за да се осъществи магията“, обясни проф. Лозанова-Станчева.
Ритуалът на усукването на бялата и червената нишка има апотропейно значение – пази и закриля. Нишката е символ на плодоносната магия – предизвиква и стимулира оплождането, както и на възраждането на природата през пролетта, разказа проф. Лозанова-Станчева.
Мартенският ритуал е свързан с култа към слънчевата магия, привличането на слънцето и въвеждането му у дома, който трябва да е почистен, за да може светлината и топлината да го обгърне. "В традиционния календар на 1 март обикновено жените трябва да сложат на простора или на оградата червени тъкани, с които да осъществят този ритуален жест на въвеждане на слънцето в къщата, и с това да осигурят здравето и щастието", обясни проф. Лозанова-Станчева.
Тя подчерта, че в българската традиция мартеници се закачат на младите животни, на младите плодни дръвчета и на малките деца, но не и на възрастните и мъжете.
Проф. Лозанова-Станчева разказа, че в своите занимания с антична история и с културата на древните траки се натъква на обичаи на съчетаване на бяла и червена вълнена нишка и закачането й на клонче в традициите на древните траки.
Още от времето на Римската епоха 1 март се свързва с идването на пролетта и началото на новия аграрен цикъл. Първи март е началото на Лунната нова година.
"В по-голямата част от балканските територии този ритуал се е осъществявал през май или юни. В гръцката култура е съществувала традиция по клончета на вечнозелени дървета да се закачат усукани бели и червени нишки. При нас е дрян, а в Гърция е маслина. Закачали са се и много други неща, като например маслини, малки съдчета с вино, със зехтин, смокини, сушени плодове, сладки. Това е вид жертвоприношение. Жестът изключително много напомня на нашата сурвачка и аз предполагам, че това разделяне на мартенската обредност и на сурвачката се е случило с разделянето на Слънчевата от Лунната нова година“, обясни проф. Лозанова-Станчева.
Мартенските ритуали продължават да съществуват в Гърция днес и са много по-усложнени, допълни тя.
"Нека да споделяме общи ценности, защото в нашето време на глобализация вече е време да мислим не за това, което ни разделя, а за това, което ни събира“, призова проф. Лозанова-Станчева.
Калина Свежин