Историкът смята, че народите ще печелят от историята много повече, ако не я разбират само като наука за миналото, а като наука за бъдещето на един народ, чиито ресурс и постижения могат да се използват като градиво за решаване на актуалните и утрешните проблеми. Това каза проф. Трендафил Митев – преподавател в УНСС, член на Македонския научен институт и негов председател до 2014 г., в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“.  

Предизвикателствата на историята се докосват до съзнанието още в първите години от живота на детето. "Децата ги запомнят, защото те са свързани с най-близките им хора там, където си израснали. След това училището добавя – хубавите учебници, прекрасните преподаватели надграждат допълнителни предизвикателства за всички исторически епохи, вече в национален мащаб. В рамките на университетското си образование младият човек трябва да научи обективната фактология, истината, която е освободена от идеологеми, от догми, от пропаганди. След това е много важно да се проучи методологията за прилагането на историческия метод, как да се анализират и обясняват историческите процеси обективно така, че да се формират разумни изводи от онова, което е добро в миналото на народа, което е негово цивилизационно постижение, и как обществото да решава днешните и утрешните си проблеми“, заяви проф. Митев.

Най-голямото предизвикателство за историка е да се научи как да работи с основния информационен източник за миналото – историческите документи. "Каква е характеристиката на официалните държавни документи, какво могат да дадат на историка дневниците, мемоарите, писмата, всичко, което е допълнително градиво за историческото познание“, поясни преподавателят.

Според него на днешните децата липсва родолюбиво възпитание. През последните десетилетия 2 милиона млади хора са напуснали страната, защото не са имали формирано българско национално самосъзнание, посочи проф. Митев. Безпомощността на съвременния български политически елит пък е причина за липсата на оптимистична перспектива пред нашето общество, добави той.