Със сигурност тези избори ще бъдат запомнени с решението на ЦИК, което отмени гласуването с машини, и се надявам те да станат основа за абсолютно необходими изводи, поуки дори бих казала, и разбира се в някаква степен корекции във изборните правила, които да гарантират, че подобни суматохи, саботажи или каквото и да е смущения в изборния процес, няма да бъдат допуснати. Това каза в аудиокаста "Това е България" на Радио "Фокус" проф. Румяна Коларова, председател на Българската асоциация за политически науки. "За мен това е изключително важно. "Много важен е и начинът, по който Върховният административен съд се произнесе по казуса, който запази авторитета на Централното избирателна комисия като институция, и подчертава отговорността, която изпълнителната власт носи за организирането на изборния процес. Защото неефективността на изпълнителната власт със сигурност е ключов фактор, който може да провали всеки един изборен процес. Така че за мен това е един от важните изводи", добави Коларова.

Вторият важен извод е ниската избирателна активност.

"Дали тази ниска избирателна активност е предизвикана единствено и само от позициите, бих казала активните пропагандни кампании на много партии във връзка с този инцидент, който се случи със сертифицирането на машините, или не, допълнително може да коментираме. Дали това ще стане, предполагам, че най-коректно от моя гледна точка е да стане в едно постелекторално изследване. С други думи, това да се направи две седмици след изборите с инструментите на социологията, защото тогава ще можем наистина да направим една трезва оценка на стимулите и пречките, които са мотивирали избирателите", смята още политологът.

А що се отнася до подкрепата за партиите, според нея, са регистрирани два процеса. Първият е ефект от демографската криза, която се характеризира не само с намаляване на населението, а и с масова емиграция. И до толкова, доколкото на местни избори гласуват само хората по настоящ адрес, се е разбрало, че един министър фактически не успя да гласува, защото няма такава регистрация.

"Но искам да кажа, че партиите са изправени пред свиване на електората си и всъщност обезсмисляне в някаква степен на предизборната кампания на много места. И тук не става дума само за малките села, или за малките градове, аз чух коментар на бивш кмет на Ардино, който каза, че в момента гласоподавателите в Кърджали са по-малко, отколкото гласовете, с които той преди години е избран за кмет на Ардино. А това е за мен проблем не само демографски, това е политически проблем, защото това показва свиването на местните общности, при което се загубва политическото. И това е наистина сериозен проблем", добави Румяна Коларова.

Не на последно място, със съществено значение, е и регистрираната динамика в електронната подкрепа на основните партии, а тя е много видима на всички места. Тя тепърва ще се анализира. Дори в София тя е видима както за ГЕРБ, така и за "Продължаваме промяната“. 

"Аз не симпатизирам на тези мои колеги, които посочват едното и премълчават другото, посочват едната партия и премълчават другата. Истина е, че има ерозия на електората и на двете партии. Доколко това е свързано с присъствието им в управлението, или това е следствие от не добре организираната предизборна кампания, от неубедително представяне на кандидатите, тепърва също може да се анализира, но това е факт, който трябва да бъде коментиран както от нас, като политолози, така и от активистите и организациите на основните партии. И не на последно място искам да подчертая това, което регистрирахме, свързано с "Възраждане“. Аз от години твърдя, че партии от типа на "Възраждане“ имат таван, и той в България се свързва с факта, че радикалната култура не е присъща на българина, но бих казала, че този таван се регистрира почти навсякъде в Европа. Хубаво е, че част от избирателите на "Възраждане“ видяха по-малко радикална и по-системна политическа алтернатива в лицето на кандидата на левицата Ваня Григорова. Това е един позитивен процес", добави Румяна Коларова.

Според нея, големият проблем, когато става дума за местната политика е, че почти всички кандидати предлагат сходни решения. Много трудно е в българската ситуация да се отворят някакви много ясни алтернативи, някакво противопоставяне, когато става дума за местна политика. Защото в рамките на местната политика решенията много често са еднозначни. Проблемите са много ясни, също така и решенията не са плод на някакви много задълбочени анализи. Още повече, че състоянието на инфраструктурата в много градове и села, състоянието на другите публични ресурси, публични активи, които са управляват от общината, е такова, че не само проблемите, но и решенията са еднозначни.

Цоня СЪБЧЕВА