Световната интернет мрежа и технологичното развитие са до голяма степен продукти на работата на ЦЕРН - Европейският комитет за ядрени изследвания. Това каза проф. Румен Ценов в “Денят на Фокус" по Радио “Фокус". Повод за гостуването му е 25-годишното членство на България в ЦЕРН, както и 70-годишнината от създаването на ЦЕРН, които съвпадат тази година. Той е от катедра “Атомна физика" в Софийски университет.

“WWW - световната паяжина от компютри е създадена от ЦЕРН през 80-те години. Сега не можем да си представим света без това нововъведение. В телефона ми има компютърна мощност, колкото компютрите, заемали едно време няколко стаи. На такив компютри правих дипломната си работа. Развитието на технологиите е мотивирано и от ЦЕРН". Нямаше да имаме телефони, ако науката не бе подпомогнала процеса по изобретяването им, смята проф. Ценов.

“ЦЕРН е част от българската научна инфраструктура. Това, че участваме там, дава възможност на голяма група български учени да провеждат експерименти в изследването на материята - най-предният фронт на науката.

Кварки, неутрина, електрони - изследваме света на елементарните частици. Цел на ЦЕРН е да се обединят европейските държави в научната сфера на физиката. Защо “ровим" в божественото - донесъл съм цитат от книгата “Първите 3 минути" на Нобеловия лауреат по физика Стивън Уайнбърг: “Усилието да разберем мирозданието е едно от малкото неща, което издига човешкия живот малко над нивото на фарса и му придава част от изяществото на трагенията". Целта е да опознаем света около себе си. Развитието на този инструментариум намира страхотни приложения в ежедневието ни", подчерта професорът.

Българският принос в ЦЕРН е съществен и е по-голям от финансовата тежест на участието ни в организацията, каза още той. “Един от експериментите - контактен мионен соленоид, свързан с Големия адронен колайдер, е експериментално съоръжение, с размерите на 8-етажна сграда с дължина около 60 м. То се използва за детектиране на взаимодействието на високоенергийни протони в неговия център. Част от този детектор е създадена в България, част от материалите също са произведени у нас -

много чиста електролитна мед от Комбината за цветни метали, например", разказа проф. Ценов.

Имаме участие в други големи експерименти на колайдера, като изследване взаимодействието на тежки йони с веществото. Група от СУ е част от този експеримент с труд на място - при набирането и анализа на данни, поясни проф.Румен Ценов. По думите му, държавата ни подкрепя участието на България в ЦЕРН стабилно още от самото начало. Членският ни внос винаги се плаща регулярно.

“Термоядреният синтез в генерирането на електроенергия е бъдещето на ядрените технологии. Нашето Слънце е огромен термоядрен реактор и съществуването ни се базира на неговия термоядрен синтез. Ще успеем. Недостатъчно усилия влагаме в тази посока обаче. Опитите да се създаде малко Слънце, което да генерира енергия по безопасен начин. Водата е неизчерпаема и е нужна за този проект, но трябва да успеем да нагреем работното вещество до 10-15 млн градуса. В тази посока са усилията на учените - има Международен термоядрен реактор, който се изследва във Франция и България също участва с представители на БАН и СУ", поясни ученият физик.

“За съжаление, не успяваме да използваме талантите на младежите ни в достатъчна степен. Проблемът е в средното образование. Физиката е изтикана на заден план . Учи се 8, 9 и 10 клас. Матури по физика почти никой не иска да вземе. Университетите, в които се изучава науката, са само два-три, трудно намираме качествени хора, но нашите кадри стават много добри в своята област. Трябва да имаш пламъче в сърцето, за да се посветиш на физиката. Въпреки че равнището в обществото относно заплащане е в долната граница, те с ентусиазъм се занимават с тази наука, защото им доставя интелектуално удоволствие", разказа още проф. Ценов.