"Covid продължава да присъства в нашия живот. Виждаме, че неговият причинител е с нас, очевидно ще остане с нас. А доколко важен фактор ще бъде, вече зависи от това, доколко и как ние сме се научили да го контролираме, това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус"  на Радио "Фокус" вирусологът проф. Радостина Александрова.

"Освен Covid, има и огромен брой други инфекциозни и неинфекциозни заболявания, с които ние живеем не само от десетилетия, в рамките на нашия живот. Светът живее в продължение на столетия и хилядолетия. Така че ние не бива да допускаме те да бъдат решаващ фактор в нашия живот. Напротив, трябва да успяваме да ги държим под контрол – нещо, което трябва да се случи и се случва и с Covid, каза проф. Александрова.

Тя коментира уроците, които обществото научи за времето на пандемията: "Аз вярвам, че за 3 години от началото на 2020 година ние разбрахме, че не сме самички на планетата Земя, че заедно с нас има и много други живи същества и че ние живеем не просто в съседство, ние сме потопени в един микросвят. И въпреки, че неговите обитатели са невидими не само с просто око, а понякога не можем да ги видим дори и със светлинен микроскоп, а само с електронен, те могат много сериозно да се намесят и се намесват в нашето ежедневие".

Проф. Александрова припомни, че един нов вирус, който все още не е познат на нашата имунна система, и който се разпространява успешно от човек на човек, може да блокира буквално целия свят.  

"Коронавирусите,  като такива, до началото на нашия век бяха едни много скучни вируси. Лично аз като студентка горещо се надявах да не ми се паднат на изпита, защото исках да покажа пълния потенциал на това, което съм научила, при коронавирусите нямаше нищо интересно. Те предизвикваха леки настинки, въобще пълна скука. Аз и моите колеги, които специализирахме вирусология, си мечтаехме за една драматична ситуация, в която човечеството да е изправено на ръба на гибелта, както се казва, и ние съответно да го спасяваме. Бяхме вдъхновени от книги, от филми. Когато това се случи в реалния живот, видяхме, че един вирус може да предизвика пандемия, видяхме какви са последствията от нея, просто се сетихме колко различно е да стоиш в къщи, в уюта на дома си, в креслото, да четеш книжка, да гледаш филм, и колко е различно, ако си реален участник в него", каза още вирусологът.

"Правени бяха такива проучвания за това в миналото срещало ли се е човечеството с коронавируси, дали те са оставали своя генетичен отпечатък върху нашите съвременници. Всъщност, да, оказа се, че има такова проучване, основно хора от азиатския регион бяха включени в него. Оказа се, че  е имало може би една доста дълга епидемия от 10-20 хиляди години, това преди доста време се е случило, тогава не е имало лекарства, не е имало ваксини, хората са се справяли всеки сам, кой както може. Така че хората, които са имали очевидно някакво предимство на имунна система да оцеляват, те са имали по-голям шанс да се справят с тези инфекции, да остават потомство", допълни проф. Александрова.

Тя допълни още, че до нашия геном днес са достигнали точно такива селектирани по онова време гени, които  вероятно в една или друга степен ни помагат дори и сега, при сегашната пандемия. Дори хора, които са на една съща възраст, в едно също изходно състояние по различен начин понасят Covid. Много фактори имат значение, в това число и генетичните.