Няма как пост-ковид синдромът да остане скрит. Такова мнение изрази в предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. За дълъг ковид говорим тогава, когато симптомите продължават или пък се завръщат, или пък отново се появяват, след като вече острата инфекция е отшумяла, категорична бе тя.

"За дълъг ковид се говори, когато симптомите са повече от четири седмици, а когато те надхвърлят 12 седмици, вече говорим за т.нар. пост-ковид. И да, през последните месеци това наистина фокусира все повече вниманието на всички специалисти. Да започнем от там, че все още не е ясно точно коя е причината, която стои зад това състояние. Има четири основни хипотези, които най-вероятно взаимно се допълват, а не се изключват, като започнем от това, че е възможно вирусът да се задържа по-дълго време или фрагменти от него и съответно да провокира имунния отговор. Възможно е вирусът да е отключил, по време на острата инфекция, някаква автоимунна реакция, така че впоследствие тези автоантитела, да речем, да атакуват собствени структури на организма. Не е изключено значение да имат различни микросъсиреци, които също така се образуват, или пък дори и това SARS-CoV-2 да е повлиял върху микробиома да речем на човек, основно този в червата например", каза още проф. Александрова.

"Докато не стане ясна точно коя е причината, както вече казах, вероятно това е едно комплексно заболяване, няма как да направим и решителна крачка напред по отношение на лечението. А иначе това какво знаем към момента – през последните две седмици излязоха две доста интересни публикации. Едната вече наистина е публикувана, и то в "Нейчър“, а другата се появи на 30 юли, все още под формата на предпечат. Тя идва от специалисти от Кралския колеж в Лондон. Какво е интересното в тях? Интересното е това, че специалистите в Лондон вече се опитват да внесат известен ред в хаоса, така да го кажем, като те разделят въз основа на симптомите продължителния ковид на три основни групи състояния. Първият от тях – това е да речем случаите, в които преобладават респираторните симптоми. Това са задух, сърцебиене, умора, болка в гърдите. Това, което те правят обаче, е, че свързват тези симптоми, тези състояния с някой от вариантите. Да речем респираторният се свързва основно с изходния вариант на SARS-CoV-2 – този, който дойде от Ухан, и основно е преобладавал при неваксинираното население. Тогава нямаше ваксини във Великобритания. Най-разпространеният обаче е този с неврологичната симптоматика, което означава проблеми с обонянието, главоболие, умора, депресия и мозъчна мъгла", уточни специалистът.

Третата форма, това е т.нар. системно възпалително или с коремни симптоми. В този случай става дума за мускулно-скелетни болки, анемия и умора.

"Въобще умората я има навсякъде, както виждате, стомашно-чревни смущения, общо неразположение. И тук вече авторите не откриват връзка с някой от отделните варианти. Другото, което е интересно, това е, че да речем изходният вариант от Ухан, при него тези продължителни симптоми са траели около 30 седмици, докато при Алфа и Делта виждаме, че периодът се скъсява и пада до 24-25 седмици", обясни вирусологът.

Вилислава Ветренска