Съединението на Княжество България и Източна Румелия става по един безапелационен начин и като цяло ние показваме, че сме достоен народ и няма да търпим едно изкуствено разделение. Идеята при организирането и осъществяването на тези събития е да се осъществи национално обединение на българските земи, за съжаление става само Съединението, но слава Богу, поне то се случва. Това каза в предаването "България, Европа и светът" по Радио "Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов.

След Берлинския конгрес и разделението на българските земи се е смятало, че Източна Румелия ще бъде някаква мултикултурна, по-аморфна област, а още първите стъпки на младата област показват, че това е една втора българска държава и на практика дейците на Съединението действат в тази посока.

"Идеята за Съединение е поставено в Търново, като там е създаден и първият Комитет "Единство“, в който участват маса хора от Южна България, включително и Любен Каравелов. Така че идеята за единство е много силна.“, обяснява още той.

"Процесът започва още от 1879 година и и до голяма степен по политико-дипломатически причини отива чак в 1885-а, но това е само 6 години след учредяването на Княжеството и на Източната Румелия. Това е своеобразен рекорд в световната история. От друга стана това показва непримиримостта на нашите българи, на нашите предци да търпят подобно унизително разделение,“ посочи той.

Важно е да се изтъкне водещата роля на Източна Румелия в осъществяването на този паметен акт. Затова според проф. Павлов по-правилно е да се каже Източна Румелия и Княжество България, тъй като активността за този акт е изцяло, особено в началните моменти, на хората от Източна Румелия. "Съединението е едно общо българско дело, но водеща роля в него играят дейците на самата Румелия.“

Според историкът е важно да се отдаде дължимото и на хората, участвали в събитията извън Княжеството и Румелия, като македонци, бесарабски българи, руснаци, украинци, поляци.

"От бесарабски българи на първо место майора, по-късно подполковник и най-накрая генерал от пехотата Данаил Николаев, който командва румелийската милиция, т.е. войската на областта, и който на практика е една от най-важните фигури в този процес. От друга страна има и други бесарабски българи офицери. Другото нещо е македонските българи – това много често се пропуска, особено в последните години. Участието на македонски българи в събитието е изключително важно и много масово. Между тях са такива колосални фигури, като бъдещия премиер на България Андрей Ляпчев, Спиро Костов, който не е случаен човек и е работил при Любен Каравелов в хъшовските си години.“