Обявяването през 1908 година на Независимостта на България е и политически, и дипломатически акт, тъй като става дума за едно събитие, наистина една от най-светлите дати в модерната българска история, което години наред беше някъде пратено в  периферията. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" историкът проф. Пламен Павлов. "Този акт беше табуизиран даже в някакъв смисъл по време на комунистическия режим, но през последните вече 15 години, пък и от преди това, още от 1998 година, достойно се завръща в нашия празничен календар. Този акт все повече прилича вниманието и на нас, българите в скромните граници на днешната ни държава, и на българите от чужбина. Тъй като едно от основните послания на този акт са именно българите в неосвободените български земи. Днешната ситуация създава сериозно поле за размисъл и като паралели, но и като някои сравнения, които за съжаление не са с наша полза", посочи проф. Пламен Ппавлов.

Има нещо подобно в ситуациите тогава и сега, смята историкът.  Според него, това влияние през 1908, което България отхвърля, далеч не е само онова на Османската империя. До голяма степен това васално положение е било вече формализирано и никой в Европа и в света не е схващал България като васална, зависима, едва ли не подчинена на някого друг държава. По тази причина, може би толкова късно се стига до подобно събитие, тъй като настроение за обявяване на пълна независимост е имало и преди това.

"И ние не можем да приемем, че по времето на Стефан Стамболов например, или да речем пък и след него, България изобщо отговаря на понятието васална държава. Но от друга страна не по-малко е влиянието и на външните сили, освен Османската империя, и това на първо място е Русия. С риск да скандализирам някого все пак ще кажа, че руските намеси са още с режима на пълномощията на княз Александър Батенберг, който е изцяло под грубата руска диктовка, бунтовете на тъй наречените "офицери русофили“, преврата още от 1886 преди това, който е отново под руско влияние, заплахите, които са от Санкт Петербург, те са не по-малко стряскащи, така да се каже травмиращи тогавашното българско общество", каза още проф. Павлов.

Според него, достатъчно е да припомним какво става по време на Съединението и как "освободителката“ Русия се обявява против съединяването на двете освободени части на българската етническа територия и оттегля своите офицери.

"Тъй че, когато в 1908 година се обявява независимост, там в самия манифест е написано от Александър Малинов, има така едни много топли думи към Русия като освободителка, към руския цар и т.н., но по системата "думам ти дъще, сещай се снахо“ е казано, че България ще бъде вече независима държава на равна нога с всички останали. И това, колкото и да е парадоксално, го прави една партия, каквато е Демократическата, която е смятана за русофилска в всякакъв смисъл. Но виждаме, че е тогавашните така наречени "русофили“ са много различни от днешните "путинофили", които на практика аз не знам какви русофили са, тъй като човек, ако има симпатии към руския народ, към неговата интелигенция, към неговата култура, не може да поддържа един ретрограден мракобесен режим, който води война срещу съседна и то родствена държава, който нарушава безогледно, брутално, международното право. Така че и тази аналогия колкото и да е далечна, същевременно е близка", каза още Павлов.

По думите на историка, особено кощунствено и дразнещо е, че днес хора, които искат да подчинят нашата родина на една ретроградна, чужда сила, която на всичкото отгоре ни е обявила за вражеска държава, спекулират с понятия като "независимост“, "национални интереси“ и "родолюбие“ и т.н., като самото им поведение е илюстрация на точно обратното.

Цоня СЪБЧЕВА