80 години по-късно Деветосептемврийският преврат отеква в България по абсурден начин. За преобладаващата част от българското общество тази дата много отдавна е загубила своя смисъл, тя почти не се помни, което е груба грешка, тъй като дати като 9 септември 1944 г. трябва да се помнят. Друга част от обществото възприема това с особен възторг, използва го като повод за манифестация на верноподанически чувства към режима на Владимир Путин. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус" историкът проф. Пламен Павлов.

Според проф. Павлов голямата дата е 5 септември, когато Съветският съюз обявява война на България при положение, че вече ни управлява демократично правителство, обявило война на Германия. “Правителството издава заповед на българските войски да не оказват съпротива на нахлуващата Червената армия и се стига до окупация. Оперетъчният преврат на 9 септември е официализирането на това, което е решено много преди това. Но не бива да се премълчава, че вина имат и западните съюзници, водени от световни геополитически цели Великобритания и Съединените щати харизаха България в съветската зона на влияние, при положение, че България е една неутрална държава в този конфликт, и става жертва на световната геополитика. В този момент в България няма личности от мащаба на Стефан Стамболов, на цар Борис III", отбеляза проф. Пламен Павлов.

По онова време правителствата в България са се сменяли на няколко месеца, както сега. Правителството на Иван Багрянов управлявало 3 месеца подава оставка, за да даде възможност да се сключи мир с противниковата коалиция - САЩ, Великобритания и Съветския съюз. “Министър-председателят Иван Багрянов е демократ по убеждение, близък до земеделците. Правителството на Багрянов е изцяло безпартийно, това на Константин Муравиев е коалиция между БЗНС и “Врабча" 1 и е антигерманско крило на БЗНС и Демократическата партия с антинацистки характер. Промяната, извършена на 8 срещу 9 септември 1944 г. е драстична и е под диктовката на Съветския съюз. Министърът на войната Иван Маринов, става креатура на комунистите, племенник е на Георги Кирков, има връзки с комунистите и руските служби и до голяма степен забавя нещата. И ние изпадаме в парадоксалната ситуация да сме обявили война на Германия, а Съветският съюз да е обявил война на нас. Става дума за акт на окупация, който е официализиран. Най-абсурдното, куриозното и обидното е, че 80 години след тази черна дата в България има политически сили, тъй наречената левица, която го празнува, а всъщност става дума за акт на окупация, акт който променя съдбата. Нелепо е това да се случва, но то се случва и е свързано с чужди геополитически интереси", подчерта проф. Пламен Павлов.

Обещанието за публикуване имената на жертвите на Червената армия у нас ще запълни познанията на цялото общество за близкото минало. Става дума за обективен прочит на събитията, и за преките жертви, нанесени от съветския окупатор. За мародерския харектер на действията на тази “освободителна армия". Става дума за хазяйничене в държавата.  Да се говори за  второ освобождение, а всъщност за поробване и насилие над българите става дума, а не за освобождение. Някои могат да възразят, че тогава има масови прояви на посрещане с цветя, но в цяла Източна Европа става така, защото хората са изморени от войната, чакат краят й и очакват демократична промяна. Но се стига до тоталитарен режим, от който и до днес не можем да се излекуваме, обясни проф. Пламен Павлов.

Жертвите от съветската окупация са около 120 и няколко души, но става дума за сгазени от камиони, изнасилени жени, мародерства и жертви в началните месеци. Иначе окупационната Съветска армия са над 3000 души, като се редуцират до 1947 г. до 90 000. Това е огромна тежест за нас, защото ние издържаме тези войски и плащаме с половината от тогавашния ни държавен бюджет. Това отприщва комунистическият терор, Вартоломеевите нощи, които настъпват и става дума за избитите от комунистическия режим, тъй като в новото правителство най-важните постове в ръцете на комунистите и Кимон Георгиев е свързан със съветските служби. Избити са от 20 до 40 хиляди души. Осъдените от т.нар. Народен съд, който е един антинароден съд са над 2700 души,  голяма част от тях елитът на нацията, разстреляни на 1 срещу 2 февруари 1945 г., Последиците от 9 септември са жестоки, те не са отшумели и до днес. И тази дата да се издига на пиедестал 2024 г., това е абсурдно, изтъкна проф. Пламен Павлов.

Историческата наука е показала, че в България няма фашизъм, ако има фашизъм, това е което става след 9 септември 1944 г., червен фашизъм, комунизъм казано по друг начин, осъден от българският парламент преди повече от 20 години. Става дума за най-обикновено ретроградно мракобесие, става дума за черна дата, каквато е 9 септември 1944 година", изтъкна Павлов.

По думите му в съвременното българско общество няма някакво особено разделение по повод тези събития. "По-голямата част от българското общество отдавна е проумяло за какво става дума. В момента с пропагандна цел, защото е предизборно време, да се активират подобни схеми от гардероба за мен е наивно и смешно. Цялото българско общество и левите сили трябва да скъсат с тоталитарното мислене и подчиняването на интересите на една враждебна държава, каквато е империята на Владимир Путин, заключи проф. Пламен Павлов.