В момента не се избира председател на Народното събрание, а бъдещ служебен министър-председател на България, защото нещата отиват в посока предсрочни парламентарни избори. Това каза конституционалистът проф. Пламен Киров в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“

Проблемът не се състои само във фигурата на председател на Народното събрание, смята той. "Той ще се постави с много голяма острота и за заместник-председателите дотолкова, доколкото има политически партии, които играят като рекетьори, които поставят изискване за санитарни кордони, червени линии и т.н., спрямо други политически субекти. От там възниква големият проблем – поставят се червени линии, които блокират избора както на председател, така и на заместник-председатели“, поясни проф. Киров.

Той отбеляза, че всички политически партии атакуват изборните резултати на различно основание и в различни мащаби. "Излиза, че те сами признават, че 51-вият парламент е нелегитимен. Тогава всеки нормален български гражданин си задава въпроса: "А какво правите тогава в този парламент, след като признавате, че сте нелегитимни, като оспорвате изборния резултат и смятате, че е незаконосъобразен?“. Поставя се и въпросът за обявяване на изборите като цяло за незаконосъобразни. Странна картина се очертава, досега не е имало такова чудо, но очевидно трябва да изживеем тази политическа болест докрай“, коментира конституционалистът.

Според него сегашният "политически елит“ трябва да покаже по категоричен начин, че не е в състояние да ръководи държавата. "Вместо да представлява интересите на избирателите, той представлява интересите на един тесен политически кръг, който мисли единствено и само за облагите от властта и не е обвързан с никакви идеи за добро управление“, заяви проф. Киров.

Според него политическата ситуация може да се разплете само чрез започване на диалог между политическите сили. "Когато няма диалог по съществени въпроси, свързани с държавното управление, няма как да се отпуши тази ситуация. Когато има един нормален парламентарен и политически диалог, когато не се поставят червени линии, които се защитават с голи гърди, тогава ще се намери изход. Когато се подхожда тяснопартийно, с оглед на конкретния партиен интерес, резултатът е този, който наблюдаваме“, посочи конституционалистът.

Проф. Киров допълни, че Конституционният съд не е пожарна команда или спешна медицинска помощ, а е ограничен в своите правомощия. "Той може да обяви, че нещо противоречи на Конституцията, от което следва, че правната уредба не се прилага, но Конституционният съд не може да измени Конституцията. Когато са сбъркани някои основополагащи неща и са въведени принципи, които не би следвало да намерят място там, аз не виждам как той може да ни избави от това сполетяло ни конституционно нещастие и да оправи всичко. Струва ми се, че ще се наложи едно друго мнозинство да извърши седма конституционна поправка, защото вече стана традиционно да правим поправка на поправката“, коментира той.