Падаща ярка светлина беше забелязана снощи в небето над София, Видин, Лом и други населени места около 21:50 часа. Основните предположения са, че това е било метеорит.

Коментарът е на проф. Христо Пимпирев - български учен и полярен изследовател, който е и професор по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски“.

Между Юпитер и Марс

"Метеоритите са най-разпространени в един метеоритен пояс – между Юпитер и Марс. Смята се, че тези скални късове, които са железни, железно-каменни или само каменни и се движат в облак, идват от разрушена ембрионална планета, която не е могла да се превърне в планета. Привлечени от притеглянето на Земята, много от тези късове напускат облака и тръгват в космическото пространство. Попадат в атмосферата и ако са по-малки, изгарят – виждаме светещата им следа, наблюдаваме и метеорни дъждове. По-големите падат на Земята и образуват и кратери. Могат да бъдат опасни, когато са с големи размери. Тунгуският метеорит в Сибир, наприемр, е бил огромен. Той изгаря преди да стигне до Земята, но предизвиква сеизмични явления“, разказа пред bTV проф. Пимприрев.

Той посочи, че метеоритите не могат да се предвидят и за тях не могат да бъдат взети мерки.

Метеоритите, падали в България

"В България също има паднали метеорити – има данни за такива през 18-и, 19-и и 20-и век. Метеорити е имало около Свищов, Белоградчик, Гумошник, но те са малки, от няколко килограма и не са представлявали опасност за природно бедствие“, посочи проф. Пимпирев.

Първият метеорит у нас, за който имаме исторически сведения, е от края на 19-и век. Той е паднал в района на Разград, когато все още сме под турско робство и е измерен в оки. Доста неясни са тежината и големината му, но е бил сравнително голям.

Вторият метеорит, за който имаме писмени сведения, е паднал в Белоградчишко. Той е тежал 3,5 кг и е подарен от турските власти на австрийски естествоизпитател и пътешественик, който го занася в Австро-унгарската империя и се съхранява в музей в Будапеща.

През следващите години също са регистрирани няколко падания на метеорити.

През 1966 г. три паднали къса са намерени при Полски тръмбеш, Великотърновска област. Те обаче са били в малки размери и имат само научна стойност. Смята се, че това е последният паднал метерорит на нашите територии.

"Метеоритите са изключително ценни, защото те са част от Слънчевата система. В някои метеорити са намерени аминокиселини, които са градивните частици на живата материя. Особено застъпени в момента са експедициите за търсене на метеорити на Антарктида. У нас те падат в гористи местности, в планини, където трудно могат да се намерят. На Антарктида обаче е лед, и дори в малки размери метеоритите лесно могат да бъдат намерени“, обясни още полярният изследовател проф. Пимпирев.

"При експедицията ми на Южния полюс имаше един учен с металотърсач, който търсеше метеорити на Антарктида и дори пред мен намери два. Той коментира тогава, че според него единият от тях е от Марс. Там те падат върху ледената покривка и няма нанесени щети. Много метеорити са падали по света, има колекционери, които ги събират, а след това ги продават. България като площ не е голяма държава и да попадне метеорит в нейните граници, е сравнително рядко явление“, коментира проф. Пимпирев.

"Не може да се страхуваме, че може да ни сполети метеорит, въпреки че не е невъзможно – това все пак се счита, че е една от основните причини за измирането на динозаврите, растителни и много животински видове в края на Мезозойската ера. Тогава в района на Мексиканския залив огромен метеорит предизвиква голям облак от прашни частици, токсичност на водата, глад и невъзможна фотосинтеза. Така изчезва една господстваща организмова група по това време. Метеоритите съвсем не са безобидни в геоложката история“, обясни още ученият.