На Антарктида има още много какво да се научи. Ние не сме там, за да задоволяваме научното си любопитство. Учените там правят открития, които са важни за цялото човечество. Това каза проф. Христо Пимпирев – български учен и полярен изследовател, преподавател по геология в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, председател на УС на Български антарктически институт, в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“.  

По думите му именно Антарктида е континентът, на който най-силно се усещат глобалните промени на климата. "Тя е най-голямата открита природна лаборатория на Земята, тъй като не е засегната от антропогенното замърсяване, там климатът е различен“, поясни проф. Пимпирев.  

Ученият обясни, че естествените цикли в климата настъпват много бавно. Сегашните промени обаче се случват в порядъка на 200-300 години и това е безпрецедентно. Те са резултат от човешката дейност. "Глобалното затопляне е факт. Вчера е бил най-топлият ден на цялата планета, откакто се измерват температурите на Земята. Ние, учените, алармираме, но трябва да се вземат мерки от политиците и индустрията за това, което замърсява околната среда и предизвиква парниковия ефект“, обясни проф. Пимпирев.  

Антарктида е наричана и "Белият Марс“, тъй като условията там се доближават до тези на Червената планета, обясни изследователят. Най-ниската измерена температура на ледения континент е минус 89, колкото е и температурата на Марс. "Неслучайно НАСА прави своите изследвания как се понасят хората, каква е психологическата им съвместимост именно на Антарктида. Антарктида е континент, който е модел за бъдещото развитие на обществото“, допълни той.  

От миналата година българската експедиция вече разполага с научноизследователски кораб, което по думите на ръководителя й означава друг етап в развитието на научните изследвания на ледения континент. "Корабът ни дава огромни възможности. България излезе в световния океан с научноизследователски кораб, за да прави наука“, добави проф. Пимпирев. 

Тази година корабът ще тръгне от Варна на 1 ноември и се очаква да пристигне в базата малко преди Коледа. Сред задачите на българската полярна експедиция тази година е да изследват остров Смит, който е част от Южношетландския архипелаг. "Той не е изследван. Островът е толкова недостъпен и не можехме да си помислим, че някога ще отидем там, тъй като нямахме собствен кораб. Научни изследвания в областта на геологията няма. Тази година ще се доближим до острова с нашия кораб, ще пуснем една лодка, ще вземем специалист за дрон, за да заснеме много добре заливите и да се намери подходящото място за акостиране“, обясни проф. Пимпирев.   

За следващата или по-следващата година изследователят планира и експедиция до Арктика. "До Гренландия, до Свалбард, защото и Северната полярна област е много перспективна и важна за Европа“, поясни той.  

Харитина Агопян