Управлението на цар Борис III е успешно и дори спасително за България. Това каза проф. Петър Стоянович в “Денят на Фокус" по Радио “Фокус" по повод годишнината от рождението на монарха, която се навършва на 30 януари.

“По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки" е един от най-популярните цитати на монарха. “Цар Борис и политическите лидери в България не са могли да откажат на германците да минат през нашата територия – щеше да има не просто черни забрадки, не просто не спасени евреи, а държава в руини", категоричен бе Стоянович.

“Нямаме двусмислие – не само е положително управлението му, то е успешно в един от най-тежките периоди на световната история. По отношение на някои трудни специално за България периоди, неговото ръководство се оказва спасително – имам предвид основно от средата на 30-те години до смъртта му", поясни още историкът.

“Венецът на управлението му е спасяването на евреите от старите предели на България. Страната ни продължава да се гордее с този акт, който е уникален в световната история. Ако на негово място беше един по-недалновиден, спонтанен човек в политическо отношение, резултатите щяха да бъдат други", даде оценка Стоянович.

Периодът, в който през 1918 г цар Борис застава начело на държавата, България е обезкървена от Първата световна война. “До 35-та година той непрестанно е принуден да оцелява заедно със страната и да лавира между политическите лагери. Превръща се в българофил тогава, когато политиките ни принадлежат към различни чужди лагери", поясни историкът.

“Неговият сблъсък със Стамболийски и БЗНС, ужасният период 1923 – 1925 г. и вторият опит за промяна на държавното управление през 1934 г. – превратът на Кимон Георгиев и група “Звено", са изключителни трудности по пътя на монарха, които той преодолява. Успява да осигури на обществото 8 г. на прогрес, стабилност. Авторитарния режим Борис поема в ръцете си, принуден от обстановката", каза още Петър Стоянович.

“Българската комунистическа историография измисли понятието монархофашизъм, за да потопят в тинята на историята връзката между владетел и народ. Това е “дървен камък" и “млад старец" – това е невъзможно понятие. Тоталитарните режими и монархията са напълно несъвместими", категоричен е специалистът по история.

“През цялото време на управлението му най-важният фактор, който не позволява на власт у нас да дойдат фашизоидни личности и формации, е цар Борис. Съставянето

на българските кабинети в периода, когато това зависи от него – след 1935 г., е гаранция, че на държавния връх няма хора в директна връзка с Мусолини, Хитлер и Сталин", разказа Петър Стоянович.

Режимът на Борис е нарича автокрация – партиите формално са забранени, парламентът работи в особен режим, но въпреки това имаме опозиция и Народно събрание. За времето си тогава се радваме на относителна медийна и политическа свобода. Това не е класическа демокрация, уточни Стоянович.

“Страните победителки от Първата световна война опитват да съхранят разделението на света така, както са го направили през 1919 г. България няма как да очаква положителен поглед към себе си в този период. Цар Борис реално изгрява на политическия небосклон след режима на Стамболийски и чрез него авторитетът на страната на международната сцена се издига. Нашите съседи, турците, румънците, сърбите започват да гледат на българската държава по друг начин.

Усещането за ревизия, желанието за отмъщение на съюзниците-разбойници се преодоляват благодарение на царя, който осъзнава, че политиката на европеизация на България и приобщаването й към съседките са ключови. Стига се до връщането на Южна Добруджа по мирен път – това е плод на успешната политика на цар Борис. Той превръща страната ни в регионален фактор", каза още историкът.