Днес независимостта и националното обединение са жалони, които опират в някои абсурдни твърдения. Като, например, как помощта за Украйна ще наруши нашите национални интереси при положение, че ние сме следващите, ако руската агресия продължи, и това би трябвало и най-големите и най-заслепените русофили да го разбират. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" историкът проф. Пламен Павлов. "В онази ситуация през 1908 година задача № 1 на поколения българи, като се започна от политиците, включително княза, независимо, че не е българин по произход, и се стигне до последното овчарче, е било, че трябва да бъдат освободени страдащите ни сънародници в Македония и Одринска Тракия. И това е приоритет, който никой не отрича. Затова и формулата е "цар на българите“. Разбира се, не  използваме всички варианти, за да искаме реформи за тези български области под чужда власт, подкрепяме Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), да не говорим за ролята на екзархията в училищното дело, и в културата, но това е приоритет, който ние днес сме забравили. Аз съм сигурен, че утре в гръмките речи много рядко ще се промъкне, дай Боже, все пак да се промъкне нещо, че всъщност това е ден, който показва и солидарността, и грижата на България към нейните сънародници, които нямат шанса да живеят в нейната свободна територия. Така че на практика това е заявка, че ние ще си решим Българския въпрос самостоятелно, без да се молим на някого, и без да правим безпринципни сделки с когото и да било", посочи историкът Пламен Павлов.

Според Павлов, ние трябва да пазим духа на независимостта така, както са го пазили политиците от началото на ХХ век и както е пазен този дух до грозната дата 9 септември 1944 година.

"Защото днес, както казах, е особено грозно, че хора мечтаят, или си правят някакви тънки сметки, може би, да се видят в ролята на Рамзан Кадиров или на Лукашенко. Не искам да казвам имена, защото не са един и двама. До 1944 година ние сме независима държава, независимо от това, че сме притиснати в ъгъла между двете Световни войни, че нямаме съюзници, че нямаме покровители, но на 9 септември със съветската окупация на практика ние губим всякакъв суверенитет. На практика това е осъдено и в Димитровската конституция, после Живковската конституция, че най-важни са интересите на Съветския съюз, казано в една или друга форма. Да не стигаме до грозната идея да бъдем 16-та република на Съветския съюз, тя не се е случила, слава Богу, но я да си представим колкото и да контрафактуално, че това бе станало – и виждаме какво се случва на бившите република на Съветския съюз, една от които е приятелска Украйна. Така че, когато се казва колко добре било при режима на Живков и колко добре било преди 10 ноември, когато не сме били членове на Европейския съюз и на НАТО, нека да си спомням всъщност, че става дума за отказ от суверенитет и за сляпо следване на волята на Съветския съюз, която особено по времето на Сталин, пък и по-късно, е налагана абсолютно безпардонно и без изобщо да се съобразява със собствените ни интереси. Достатъчно е да проследим и политиката към Македония – до каква степен БКП беше подчинена на съветската воля, до там да обяви българите дори в Пиринска Македония за македонци", припомни проф. Павлов.

По думите му темата "Независимост“ може да бъде развивана, да бъде доизграждана днес. Това, че ние сме членове на Европейския съюз и на НАТО, не ни прави зависими, напротив, прави ни още по-независими.

"Системата на международните договори, в които ние участваме, ни прави част от най-модерния и цивилизационен свят. Сега, разбира се, много често се пита има ли въобще пълна независимост –  няма такава. Светът е взаимно свързан, особено с днешния етап на глобализация, на интернет, на световни комуникации, на мълниеносни връзки, но това не означава, че няма възможност човек и една държава да следва своите приоритети. И това трябва да прави днешният български политически елит. И аз се надявам, че в крайна сметка той ще намери воля да го прави и най-вече да отблъсква агресивни сили, които се опитват да ни играят театър за освободители. Паметникът на Съветската армия не е ли достатъчно грозна илюстрация за зависимост. Самият факт, че един окупатор поръчва да му издигнат такъв паметник е достатъчна илюстрация на това, че след 9 септември на практика ние не сме независими. А днес виждаме, че се събират някакви зомбирани хора, за да пазят този грозен символ на отказа от независимост, и самите те да говорят за независимост и за национални интереси", добави поф. Пламен Павлов.