На 22 септември 1908 г. честваме Деня на Независимостта на България, но пропускаме, че през същата година е обявено царство България. Това означава, че българската държава отново става империя – "царство“ е славянската дума за "империя“. Това каза проф. Николай Овчаров – доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките и почетен професор на Стопанска академия "Димитър Ценов“ в Свищов, в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“.

В славянския свят българската империя е най-рано създадената – при Симеон. Освен българското царство, има само още две такива империи – Сръбската, която просъществува през ХІV век само двайсетина години и после се разпада, и Руската империя, която се конституира чак през ХVІ век, обясни проф. Овчаров.

"Затова е много важен статутът на България, който тя придобива през 1908 г. – на една от европейските империи, каквато е била още през средновековието“, поясни той.

Обявяването на Независимостта на България през 1908 г. според него е формалност. През целия период след Освобождението обаче страната работи последователно за това.

"Според мен решителната дата е 6 септември – Съединението на България и последвалата Сръбско-българска война. Победата показва на света, че с България не могат да се шегуват. В края на ХIХ век България вече се е отърсила от тази трибутарна зависимост, която наистина става формална. България и Турция като цяло са съюзници през този 30-годишен период. Всичко това обаче е завоювано от българската дипломация и Българската армия, разбира се“, обясни проф. Овчаров.

През 1908 г. България вече е икономически развита страна. Нейният лев е конвертируем, икономиката й се развива и стои добре на международната сцена и като политическа, и като икономическа сила, допълни археологът.

Успехът на България през 1908 г. и през Първата балканска война се дължат до голяма степен на сплотеността на българския народ. Това трябва да бъде пример и за днешните политици, смята проф. Овчаров.

Според него днес нито една съвременна европейска държава не може да води истински самостоятелна и независима външна политика. Това се отнася дори за силните държави като Франция и Германия, подчерта той.

"Затова се образуват Европейският съюз, НАТО и всички останали политически и икономически формирования днес. България трябва умело и умно да избира своите съюзници. Невинаги в новата ни история сме избирали добре, но много често не сме имали друга възможност. Веднага след 1945 г. отново сме на страната на загубилите и просто сме записани в обхвата на зависимостта от тогавашния Съветски съюз, така че не е имало много ходове, както и за другите източноевропейски страни. Нещата се променят до голяма степен през 1989 г., когато България може да разчита на собствения си избор повече. Този избор не е лесен, защото в България крайното русофилство е много силно. В момента смятам, че това е един много важен коз и във външнополитически, но и във вътрешнополитически и икономически план“, коментира проф. Николай Овчаров.

Археологът разказа за последната си книга – "Великите владетели на Второто българско царство“. Дълго време тя стои в класацията на най-продаваните книги в България.

Проф. Овчаров обяви, че работи по продължение на книгата.

"Завършвам това продължение, което е по-малко като обем, но е много важно от гледна точка на това, че се изнасят изключително нови данни. Книгата се казва "Аристокрацията на Второто българско царство“. Въпросът за българските боляри и аристокрация е много слабо проучен. Аз го разглеждам и като писмени извори, и като замъци, и като инсигнии, украшения, регалии, и като хералдика. Тази книга ще покаже, че след пет столетия робство България няма своя аристокрация – тя е унищожена още през първите два века на османското владичество. И когато се освобождава България, няма кой да заеме престола. Затова търсим първо Батенберг, след това Фердинанд“, разказа проф. Овчаров.

Ася АЛЕКСАНДРОВА