На 27 март руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова заяви, че ако не е бил СССР, днес от България щяла да остане само Софийска област. Става дума за договорите след края на Втората световна война, когато Съветският Съюз изиграва важна роля за да се запази целостта на страната ни. Според Митрофанова, благодарение на съветската намеса България не само не е разделена, но й остава и придобитата след Крайовската спогодба от 1940 г. Добруджа. Тук само ще припомня на Нейно превъзходителство, че не става дума за цялата област Добруджа, а за нейната южна част, докато също толкова изконната българска северна половина така си и остава извън България. И че Крайовската спогодба е момент от преразпределението на Европа между Хитлер и Сталин в навечерието на Втората световна война. Ако трябва да сме точни, България дължи Южна Добруджа най-вече на Германия, и после прескъпо заплаща за това. Това съобщи археологът проф. Николай Овчаров.

"Никой не отрича заслугата на СССР след края на войната, когато през 1947 г. е сключен Парижкият мирен договор. Неговите сравнителни меки клаузи към България (особено в сравнение с унизителния Ньойски договор от 1919 г.) обаче са издействани чрез факта, че нашата страна все пак успява да се въздържи от пряко изпращане на войски на големите фронтове и особено на Източния срещу Червената армия. Освен това в Париж е признато българското участие в последния етап на войната срещу Германия. То е считано от 28 октомври 1944 г. и е заплатено със живота на десетки хиляди български мъже. А помощта на СССР при подписването на Парижкия договор ни коства 45 години комунистически режим. Изказването на Митрофанова от 27 март бе само част от серия нейни изяви, касаещи България и историята й. Тук няма да коментирам обидата към българите, че са "подлоги" на Запада и откровената лъжа, че "българският народ не подкрепя нито реториката, нито действията на своето правителство, насочени срещу Русия". Още при речта си на националния ни празник 3 март посланичката се впусна в обширен преглед на руско-турската война от 1877-1878 г., довела до отхвърлянето на вековното турско робство. Чудесно е, че тя сложи акцент върху "освобождаването на православните братя", но след това напълно неуместно направи преход към "операцията на Русия в Донбас" и продължаващата и сега братоубийствена война", посочи проф. Овчаров.

"Така Митрофанова принизи светлия празник на българи и руси до пропагандна акция в защита на безумната авантюра в Украйна. По думите й военните действия на Москва там в момента се възприемали в днешна Русия по същия начин, както някога Освободителната война от 1877-1878 г. – "като справедлива, отдавна закъсняла акция за защита на народа на Донбас от нацисткия киевски режим, който в продължение на осем години безразборно убиваше цивилни граждани". "На този ден бих искала да насърча българските граждани да се замислят и да погледнат на събитията, които се случват в Украйна, с поглед, който не е замъглен от антируската пропаганда". В интерес на истината подобни изказвания далеч не са приоритет само на Митрофанова. Както всички знаят, периодично хвърчат искри по повод на Паметника на съветската армия и доколко той има място в центъра на София. А още се помни скандала с предишния руски посланик Анатолий Макаров, който на 9 септември 2019 г. откри изложба в Руския културен център в София, представяща "освобождението" на България от нацизма през септември 1944 г. Това предизвика сериозен дипломатически скандал между България и Русия. Събитието бе анонсирано с провокативен плакат, на който на фона на просъветска манифестация от дните около 9 септември 1944 г., бе отпечатан надпис с червени букви :"Освобождението на България", добави археологът.

"Този път българското Външно министерство реагира светкавично с остра декларация. В нея се заявяваше: "Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави". А на въпроса на журналистите колко съветски войници са загинали при това "освобождение" на България Макаров изпадна в "небрано лозе". Той се извини, че не може да отговори колко са жертвите, защото бил дипломат, а не историк. Но тези "исторически" уроци от руска страна през последните години са нищо в сравнение с изказванията по отношение на произхода на славянската писменост, кирилицата, и наболелия конфликт със Северна Македония. За съжаление тон в тази насока даде самият президент на Русия Владимир Путин. Много добре се помни как през 2017 г. руският държавен глава заяви по време на срещата си с тогавашния македонски президент Георги Иванов в Москва, че славянската писменост идва в Русия от македонската земя. На страницата на руските дипломати в "Туитър“ последва и втора публикация: "Невъзможно е да се оцени значението на Светите братя Кирил и Методий за развитието на славянските езици, включително руския и македонския." Както непрекъснато се случва в Русия напоследък, нейните дипломати като папагали започнаха да повтарят тази теза, противоречаща на изследванията на най-видните руски учени като академик Дмитрий Лихачов. На 24 май 2021 г. посолството на Русия в Скопие излезе с поздрав към народа на Северна Македония: "Днес в Русия е свещен ден, Денят на славянската писменост, а писмеността е дошла при нас именно от македонските земи“. И още: "Честитим на братския македонски народ Деня на светите Кирил и Методий, който се чества като национален празник“, посочи той.

"На 23 декември същата година тази очевидна провокация в Скопие бе подкрепена с излъчения руски филм "Една вяра, един език" на режисьорката Елена Мироненко. В нея Македония е наречена "родина на кирилицата", а приносът на България в създаването на славянската писменост е изцяло изтрит. Вярно е, че Елеонора Митрофанова се дистанцира от позицията на руското посолство в Скопие. Филмовата лента била "отражение на авторската гледна точка, съдържа субективна трактовка на редица исторически събития и не съответства на позицията на официалната руска историография". В интерес на истината в някои други свои изказвания посланичката в София също подчерта ролята на България в създаването на кирилицата и в покръстването на Русия. Подобно противоречие между позициите на двете посолства на Русия – в София и Скопие, обаче поражда много въпроси. Кой и кога казва истината за официалната руска позиция. В случая с Украйна се видя как до последния момент преди инвазията Москва отричаше, че ще има такава. И още нещо. Тези дни в София се проведе среща на премиерите на няколко балкански държави. На срещата със северномакедонския министър-председател Димитър Ковачевски, нашият премиер Кирил Петков отново се обяви за бързо приемане на нашите съседи в ЕС. Използвам случая пак да се обърна към него с призива – никакви компромиси относно нашата история. Българите няма да простят подобно предателство, а и така само наливаме вода в мелницата на съвременната руска пропаганда", заяви археологът проф. Николай Овчаров.