Остаряването е процес, който може да се опознае, като създаваме "дигитален близнак“ на човека Х – чрез него можем да следим как различни интервенции и промени влияят върху организма. "Чрез този "близнак“ – двойник на организма, епигенетиката, обединена с изкуствения интелект, може да изработва индивидуални стратегии за забавяне на стареенето“, заяви проф. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към БАН в предаването "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус".

Младостта е здраве, а остаряването започва отвътре навън, каза още Георгиева. "За съвременния човек 70 години не са много време – продължителността на живота е изключително удължена в сравнение с предишни исторически периоди. Целта на епигенетиката е дължавамено на живота дори до 120 години, но не години на старост и немощ, а на пълноценно остаряване“, каза още специалистът.

"Стареенето е напълно естествен процес и аз и колегите ми сме се посветили да разгадаваме молекулярните изменения в тази връзка. Колкото по-добре познаваме даден процес, толкова по-лесно ни е да го модулираме. Целта е да доведем организма до здравословно остаряване – да бъдем здрави както столетниците в т.нар. сини зони в света – Япония, Сардиния, средиземноморските райони в Испания, Куба. Там има цели кохорти здрави столетници, даде подробности за науката на младостта Георгиева.

"След разчитането на човешкия геном в началото на хилядолетието разбрахме, че разликата в гените, които отговарят за стареенето, е много малка между различните индивиди. Епигенетичните механизми опосредстват това едни да стареят по-бързо от други, едни хора да се разболяват повече от други. Взаимодействието между гените ни и околната среда определя начина, по който гените ни работят. Храненето, спортът, справянето със стреса обуславят темпа на остаряване“, категоричен е експертът.

Дори затлъстяването не е 100% генетично обусловено – има повишен риск от затлъстяване в редки случаи, но и при тях генните мутации се лекуват, каза още Милена Георгиева. "Най-големият бич на съвремието е храненето – то е отговорно за затлъстяването в много по-голяма степен от гените“, заяви ученият.

Има разлика между това, да семе генетично предразположени към нещо – дори към сърдечни заболявания, и да страдаме от тях, смята специалистът. С правилен начин на живот можем да забавим появата на здравословен проблем и дори да я предотвратим. "Уотсън – доайенът в разкриването на молекулата на ДНК, се подложи на специално изследване, което доказва това твърдение. Резултатите му показаха, че има предиспозиция за развитие на Паркинсон. В момента той е на над 90 години и това заболяване не се е отключило“, поясни Милена Георгиева.

Предиспозицията е добре да бъде осъзната, за да можем да напаснем живота си така, че да се предпазим от даден здравословен проблем, заяви още специелистът по епигенетика. "Няма едно хапче или един ген, които да предотвратят остаряването. Нужна е комплекса грижа, която разглежда тялото като цялостна екосистема. Емоционалното, умственото, менталното и физическото здраве влияят на проявленията на гените ни и по този начин и на процесите на стареене“, заключи Милена Георгиева.