Българската археология посреща своя празник с умерен оптимизъм и изложба, която се открива тази вечер в Националния археологически музей, събрала най-интересните находки и резултати от миналата година, както и втората изложба в Националния исторически музей, която вече е открита. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ археологът и представител на българските археолози в Европейския археологически съвет проф. Людмил Вагалински.

По думите му интерес представляват антични погребения с много богат инвентар от тракийски и от късноелинистическия период, както и от римския императорски период от Тополовградско на Даниела Агре, част от които могат да бъдат видени в НАИМ. Петя Андреева проучи в село Ракитница, Старозагорско едно много интересно светилище от римския императорски период, II-III век, със скулптори, надгробни плочи, има накити от благороден метал.

"В Хераклея Синтика се вдигна много шум заради двете статуи. Това е един, би го нарекъл търсен, преследван късмет, който много колеги правят, пожелавам го на всички. Рано или късно се случват такива резултати. Имаме хубави надписи от този обект: "На беския Дионис“ например – един надпис, който поставя въпроса за локализирането на това много известно светилище в древността, на територията на тракийското племе беси. Може би този надпис е ключ към решаването на един въпрос, който поне от 100 години се обсъжда от учените за неговото местоположение.“

В праисторията също има много добри резултати, отбеляза проф. Вагалински, и посочи селищната могила "Юнаците“ край Пазарджик и известният халколитен златен некропол Варна с неговите добри резултати в разкритите нови погребения. От средновековието  разкопките от Плиска показват интересни артефакти от историята на Първото българско царство. "Например едно яйце от камък, което е намерено в първобългарско жилище на военен в района на Плиска, от втората половина на VIII век, по което се гадаели вероятно преди битка,“ каза той и посочи, че любителите на българското средновековие могат да посетят изложбата в НАИМ, посветена на хладното оръжие в българското средновековие, обхващаща периода от VII-VIII век до XVI-XVII век след Христа.  

Според проф. Вагалински българите обръщат все повече внимание на културно-историческото наследство. "Големият проблем са иманярите, защото те унищожават системно непрекъснато културно-историческото наследство. И тук се още може да се направи доста много, но това е в ръцете на изпълнителната власт, на правоохранителните органи и до някъде на общественото мнение, което за съжаление мисля, че не си дава сметка какво е губим ежедневно,“ обясни той и добави, че се работи много в посока по-доброто представяне на културно-историческото наследство на широката публика.  

Според него законодателството относно за археологията и опазването на културно-историческото наследство в България е много добро, като държавата се стреми да отделя средства, подобрения могат да се направят в организационния процес и по-ефективно да бъдат похарчени отделените за археология пари. "Конкурсите за печелене на проекти за разкопки, за реставрация, консервация, се забавят. После тези, които са спечелили, късно получават финансирането. Самото отчитане след това на изпълнителите се забавя. Доплащанията, за които изпълнителите са вложили средства, същност се бави много дълго. Разрешителните за разкопки се бавят неоправдано много дълго. И това вече опира до изпълнителната власт и до нейната организация. И в това отношение очаквам да има подобряване на взаимодействието най-вече с Министерство на културата.“

Относно казуса с 47-а сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО археологът е на мнение, че отказът от домакинството на страната ни ще бъде тотална грешка. "Задължително трябва България да организира тази сесия, в противен случай това ще бъде едно грозно петно по репутацията на страната ни, което ще отеква десетки години след това. С отказа от домакинство ние ще покажем, че  сме непредсказуеми партньори, че нямаме финанси, че нямаме административен ресурс, а това не е така. Не на последно място губим доверието като туристическа дестинация,“ посочи още проф. Людмил Вагалински.