Промяната на учебното съдържание по литература, изводите от кръглата маса "Литературата не е музей", миналите и предстоящите образователни реформи и потенциалното увеличаване на часовете по български език и литература пред "Фокус" коментира деканът на Факултетът по славянски филология към Софийския университет "Св. Климент Охридски“ проф. Амелия Личева.

Посоките за промяна в учебните програми са няколко според нея.

"На първо място, да вкараме съвременни автори, защото в момента няма нито един автор от ХХІ век в учебните програми. Има някои от чуждите писатели, които леко се закачат за ХХ век. Разбира се, български има някои, които представляват ХХ век", отбеляза проф. Личева.

Тя е категорична, че съвременни български автори трябва да бъдат част от програмата. 

"Имаме изключително важни и ценни писатели. Ще кажа няколко имена – разбира се, Георги Господинов, Алек Попов, Милен Русков, Теодора Димова, Здравка Евтимова, Захари Карабашлиев. Разбира се, мога да продължа още много, но има писатели, през които децата могат да осмислят своето съвремие наистина", 

"Но ако не дадем на децата възможност да четат текстове, в които разпознават себе си, проблемите на днешния ден, всичко, което ги тревожи, ако не виждат как ще се развива бъдещето – а това литературата го предлага, няма как да искаме те да виждат колко е смислена, колко е ценна литературата, колко е важно да се чете. Така че едната посока е тази – въвеждане на повече съвременни автори", обясни тя.

"Другата посока за промяна, която ми се вижда много важна, е да има някаква адекватност спрямо възрастта", категоричен е декана на Факултета по славянски филологии.

"Западната литература, която те учат – автори като Шекспир, се появяват в 8.-9. клас. Децата са много малки още за този тип текстове, така че това не е особено добре. Или да кажем, когато в 6. клас започнат да четат "Под игото“, то ги отказва, просто защото те не го разбират, не знаят думите, трудно им е. Тоест, ако има това съобразяване с възрастта и адекватни текстове, това също е част от възможните промени", обяснява проф. Личева.

"И като казвам съобразяване с възрастта, имам предвид и с жанровете, които децата в определена възраст четат. Да кажем по-ранните години – криминални романи, фентъзи, фантастика е нещо, което отново може да ги спечели за четенето. Така че това е по-генерално втората посока, която ми се вижда важна", добави още тя.

Третата посока за промяна в учебните програми по литература, проф. Личева отчита, че трябва да бъде присъствието на повече градски автори. 

"В крайна сметка това са поколенията. Те са свикнали вече с един съвсем друг, глобализиран, урбанизиран свят и е нормално да виждат повече такъв тип литература. Това не значи, че няма да развиват емпатия към природата, към животните и т.н., но отново казвам, през подходящи за тях текстове", обясни тя.

Относно авторите и произведенията включени в учебната програма проф. Личева сподели, че и се иска да има големи списъци, от които учителите да могат да избират. 

"Защото обикновено, когато се правят реформи, най-много се зацикля около това кои точно да са авторите. Така че ако има възможност за избор, ще бъде по-лесно ", уточни тя.

Проф. Личева коментира и образователната реформа от 2022 година и това до колко тя е ефективна. 

Припомняме, че промяната в учебните програми по литература от 2024 година съкрати списъка от произведения и автори, заложени в матурата в 12. клас и  промени се начина, по който се поднасят произведенията на учениците. Преди тази промяна то беше в хронологичен ред, а в момента е в тематичен. 

"На кръглата маса колеги учители казаха, че поне това, че са съкратени текстовете, е добре, защото им остава малко повече време да преподават в повече дълбочина", споделя проф. Личева.

"Но аз не съм особено съгласна с това, защото така или иначе цялото изучаване на литературата е с фокус матурата. Т.е. всичко, което в часовете се прави, е да подготви върху тези текстове децата да могат да разсъждават и да пишат за матурата. На мен ми се иска някак да освободим преподаването на литература от финалния изпит, т.е. да се обмисли какъв да бъде той така, че да има повече текстове", продължи тя.

"За мен хронологичният принцип е по-добър, защото – да, тематичният предполага някакви връзки между текстовете, но когато те нямат усещане за контекст, когато не знаят кой автор от коя епоха е, това води до доста странни интерпретации и ги ощетява от това все пак да си дадат сметка как са текли влиянията, как изобщо контекстът е формирал един или друг възглед на даден писател", каза проф. Личева.

"Аз обичам да давам този пример: докато правехме изпит по литература в университета, имаше един такъв даден паралел, точно тематичен, на две стихотворения – едното от Вазов, едното от Георги Господинов. Много от учениците бяха писали, че Георги Господинов е възрожденски автор. Така им изглеждаше текстът – това беше все пак малко по-отдавна, не беше чак толкова известен Георги Господинов. И ето, когато нямат усещане за контекст, не знаят много неща, до това води понякога тематичният принцип", добави деканът.

Именно това щях да ви попитам, тъй като вие като университетски преподавател имате поглед над учениците, вече студенти, които току-що са напуснали образователна система на средното образование – какви пропуски наблюдавате у тях в плана литература и български език?

"В общи линии това, което направихме на кръглата маса, е точно да настояваме върху повече съвременни автори, по-голямо разнообразие на жанровете, също така възможност не само учителите да избират, но и това засегнахме учениците да дават своите предложения, защото и на кръглата маса бяха показани някои изследвания и се вижда, че децата наистина имат и смислени предложения и да можем да видим в крайна сметка какво четат. И това, което също ми се струва много важно и което се спомена на кръглата маса, е да можем да преподаваме литературата през въпроси, които вълнуват съвременния човек, включително съвременните деца. Т.е. как виждат себе си, как виждат себе си и другия, как виждат бъдещето, какъв свят им представя литературата, и всичко това да може да се отговаря през произведенията, които учат", каза Амелия Личева.

Проф. Личева отбеляза, че ако се променят учебните програми по литература, част от идеите за образователни реформи като час за добродетели, религия и т.н, които се обсъждат в момента, биха отпаднали.

"Те биха отпаднали, просто защото през литературата могат да бъдат формирани много ценности и действително могат да бъдат формирани и култивирани граждани на едно общество. Така че за мен затова е толкова важно да променим учебните програми по литература", обясни тя. 

На кръглата маса просветният ни министър Красимир Вълчев отбеляза, че трябва да се увеличат учебните часове по български език и литература. Има ли яснота с колко ще бъдат увеличени и кога ще се случи това - отговоря проф. Личева:

Не. Единствено беше споменаването, че има такава идея. Това, което на мен не ми харесва, е, ако това стане за сметка на чуждоезиковото обучение, защото то е важно и  аз не мисля, че трябва да се взимат часове от изучаването на езици и да се дадат на литературата.

По-скоро това, с което започнах, струва ми се излишно да се вкарват такива часове по родолюбие, по религия, защото през литература, през философия, децата могат достатъчно добре да бъдат възпитани като активни граждани и да бъдат възпитани добродетелите, които всички ние искаме те да имат. Така че да, добре е да има повече часове по литература, но да не става това за сметка на часовете по език.

Интервюто е направено на 3-ти април - преди да бъдат въведени промените в закона, въвеждащи предмета "Добродетели и религии", което стана ясно на 7-ми април.