"Като лично поведение, присъствие, като отказ от излишни знаци и титли на папската власт, отказ от специални привилегии от типа на папски апартамент, папски автомобил и т.н., носенето на черни обувки, а не на червени и общуването му с хората, неговият личен пример – това е един смирен човек, обърнат към всички. В този смисъл, това е изключително важно за римския епископ и въобще за главата на всяка църква". 

Това каза за папа Франциск проф. Георги Каприев, преподавател по история на философията в СУ "Св. Климент Охридски".

По думите му като реформатор Франциск по-скоро е бил "като път и показател".

"Показваше пътя, но не вървеше по него. Той подсказваше в едни случаи отваряне, а когато трябваше да се вземе радикално решение и да се направи промяна, той не я правеше", добави той.

По думите на проф. Каприев това се отнася и до отношението му с останалите християнски църкви.

"От една страна, отворен и срещи с кого ли не, от друга, той се концентрира върху три неща – това, което наричаше спасение на света, мира и бедните, онеправданите, унижените и безпомощните. В тези три точки той търси съдействие с всички – православни, протестанти, ислям, юдаизъм", коментира проф. Каприев.

Според него папа Франциск е знаел едно много важно нещо. 

"Това е, че християните са малцинство в света в момента. На всичкото отгоре те са се нацепили на всички възможни крилца и перца и рискуват да се превърнат в музеен препарат и да ги показват на децата. Всеки умен църковник знае, че ще търси максималното съдействие с останалите деноминации, а няма да ги анатемосва, проклетисва и чумосва", добави той.

По думите му в католицизма папа Франциск е успял да постигне отварянето към католиците и въобще към човеците.