Темата за националния празник не е конституционна тема. Този въпрос може да бъде решен с акт на Народното събрание, правителството, президента или който и да било от властимащите. Това каза преподавателят във Философския факултет на Софийския университет и театрален критик проф. Георги Каприев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на "Фокус“. 

Въпросът за националния празник никога не е залягал в Българската конституция, посочи той.  

Проф. Каприев постави под въпрос не датата на националния празник, а изобщо необходимостта от такъв. Според него нито 3 март, нито 24 май са подходящи за подобен празник. "Нека да видим какво ние честваме на 24 май. Кирил и Методий са двама високообразовани византийски дипломати, които не са стъпвали в България. Те са създали азбуката на славянски език и са превели богослужебните книги – не за българите, а за моравците. Когато техните ученици са приети в България, едно от първите неща е да се смени азбуката и да се направи кирилица. Значи ние не честваме Кирил и Методий, а някакви ефекти от тяхното дело“, коментира преподавателят в Катедрата по история на философията на Софийския университет. 

Той посочи, че това, по което има пълно съгласие е, че честваме българската просвета, култура и българската грамотност. "Обаче извинявайте, за какво единение говорим около този празник, когато ние сме европейската страна с най-висока функционална неграмотност, когато тя расте всеки ден и когато се е превърнала в добродетел, в държавно стимулирана и политически крепена добродетел? Това е друга разделителна линия, не ни обединява – разделя ни“, смята проф. Каприев. 

Според него единствената дата, която е подходяща за национален празник, е 22 септември – политическата и държавна независимост на България. "Всички държави, които не са монархии, честват подобни дни като свои национални празници, стига да имат такива“, допълни той.