И Макрон, и Льо Пен имат доста ясно изразена позиция по отношение на политиката за сигурност и отбрана в Европейския съюз. Това каза проф. проф. Георги Генов, ръководител на Катедра "Международни отношения" в УНСС в дневния блок "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“. По думите му и двамата лидери имат доста ясно изразена позиция по отношение на политиката за сигурност и отбрана в Европейския съюз. Според него Макрон в това отношение е доста по-конкретен и по-амбициозен, тази дискусия се води в една или друга степен, макар и не по повод на избори, в други страни-членки на Съюза.

Във връзка с това, че за разлика от президентските избори през 2017 г., в тазгодишната си кампания Льо Пен не споделя желание за напускане на Европейския съюз, той коментира, че това е разбираема еволюция в позициите на Марин Льо Пен. "Последствията от пандемията очевидно ще продължат още година-две, а може би и повече. От тази гледна точка в голяма степен не може да не се разчита – и Франция, както и България, на европейски планове. Една или друга подкрепа има в това отношение и в защита на малкия, средния и големия бизнес, за населението в страната, тъй като реално има и съкращаване на доходите, необходимост от овладяване на инфлацията и т.н.“, поясни той и уточни, че все пак, номинално погледнато, тя е дясноконсервативна по традиционната схема за квалификация на политическите позиции на формацията, която тя оглавява.

Проф. Георги Генов уточни, че и двамата кандидати са французи и в общи линии споделят идеята за определено роля на Франция. "По принцип и двамата считат, макар че го изказват по различен начин, че тази роля трябва да е водеща. И определено в това отношение по-ясно бяха изказани амбиции от страна на Макрон. Пледира се за по-голяма самостоятелност от страна на Марин Льо Пен по отношение на социално-икономическата политика, от една страна, и от друга – на процесите на взимане на решения в Европейския съюз. В общи линии идеята за двойното мнозинство и т.н., каквато предполагаше определени ограничения по Лисабонския договор, за да не може група страни да налага волята си на друга, в това отношение би имало интересни дискусии. Но този диалог също не е особено нов. Просто изборите са повод нещата да придобият по-голяма конкретика“, обясни той.

"Различията при тях са при европеистиката политика за сигурност и отбрана – първото, което е. Второто е, че приоритетите, които отдават на средствата или политиките, които се водят за излизане от общото кризисно състояние, която криза в момента, има различни измерения и причини според двамата кандидати“, допълни проф. Генов.

Според него тези избори няма да окажат някакво въздействие на България върху вътрешнополитическите процеси у нас или по отношение взаимоотношенията на страната ни с Европейския съюз.

Милослава АНГЕЛОВА