Нашите препоръки са на настоящия етап да намалим рецептурните съставки на сладкарските изделия с 50%, като ги заместваме с плодове и с пчелен мед. Така бавно и сигурно ще свикнем да приемаме по-малко кристална захар. Това каза специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

Тя припомни, че предложението за въвеждане на данък "Вредни храни“ преди няколко години не е било прието. Срещу него са се обявили производителите, но и експертите, защото това би оскъпило продуктите, в които е вложена захар. "И нещо ще трябва да се добавя вместо захар, а това нещо знаем какво е – или изкуствени подсладители, или глюкозно-фруктозен сироп, който се оказа, че не е толкова удачен и невинен за здравето“, обясни проф. Байкова.

Тя обясни механизма на действие на изкуствените подсладители върху човешкия организъм. Те въздействат върху рецепторите в устната кухина, които веднага предават сигнал до мозъчните центрове, че в кръвообращението ще постъпи сладка субстанция“.

Човешкият организъм веднага секретира инсулин, за да посрещне сладката субстанция, но инсулинът припознава само и единствено глюкозата. Изкуственият подсладител, какъвто и да е той – аспартам, захарин, цикламат, ацесулфам калий, не съдържа глюкоза и инсулинът остава висящ и прави хипогликемия. Тази хипогликемия предизвиква неистово желание индивидът да консумира нещо сладко, защото ще му прилошее. Инсулинът увеличава до много висока степен общия глад към калорийна храна. Той насочва всичко, което циркулира в момента към периферните клетки, и го трансформира в мазнини“, обясни специалистът по хранене.

Сериозни рискове крие и използването на изкуствени подсладители като заместител на кристалната захар, подчерта проф. Байкова. "Към някои от изкуствените подсладители, като аспартама, децата развиват агресия. Те влияят върху психическото равновесие, върху умствената им трудоспособност, коефициента на когнитивност. Захаринът вече е забранен в много държави, защото има канцерогенни свойства. С канцерогенни ефекти е цикламатът. Даже глюкозно-фруктозният сироп, извличан от царевица, има своите рискови ефекти за организма. Фруктозата не натоварва инсуларния апарат, но за да се използва от организма, черният дроб трябва да я трансформира в глюкоза. Когато тази фруктоза е прекалено много, черният дроб се омазнява и се получава Синдром на безалкохолна цироза. Ако ежедневно консумираме храни с тези подсладители, не би било безвредно и безрисково“, предупреди тя.

Експертът по хранене препоръча децата да не консумират сладки храни след 16.00 часа. Десертът може да бъде заместен от плодове. "Когато в плодовете има фибри, самата глюкоза се абсорбира от фибрите и се извежда извън организма, т.е. ние не я усвояваме, тя не отива в кръвообращението. Тези трикове се използват и при приготвяне на сладкиши в домашни условия. Ако има овесени ядки, пълнозърнести съставки, а не с рафинирано бяло брашно, и след това има някаква плодова компонента и малко пчелен мед, това въобще не е проблем“, обясни тя.

Добър подсладител е пчелният мед, който е натурална подслаждаща субстанция и съдържа 400 биологично активни вещества. Добра алтернатива на кристалната захар са и сухите плодове, допълни проф. Байкова.

"Производителите на сладкарски изделия трябва да се съобразяват със здравните тенденции и да помагат в това отношение. Ако сложат изкуствен подсладител, който е 300 пъти по-сладък, за да избегнат наказателни наредби, това ще им компенсира донякъде увеличения данък за влагане на захар. Но защо да не го направят по-здравословно?“, попита проф. Байкова.  

Според нея превенцията минава през промяна на рецептурните книги. "Ако една рецепта включва определено количество захар, нищо няма да се случи, ако намалим два пъти това количество. Трябва да стимулираме децата, да ги възпитаваме към една скала по-ниско предпочитане за сладост, защото вкусът към сладко и солено се възпитава“, допълни специалистът по хранене.