Въглищната енергетика е базова мощност. Ако въглищните централи у нас затворят, ще се изпитва недостиг на електроенергия и трябва да се внася отнякъде. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" ректорът на Университета за национално и световно стопанство и експерт по национална сигурност проф. Димитър Димитров.

Проблемът на България според него е, че ние сме износители в момента. А другите съседни държави внасят от нас. Едва ли в скоро време те ще се развият толкова бързо, че ние да почнем да внасяме от тях.

"Наистина този зелен преход трябва да бъде справедлив и плавен, в който всички участници да видят ползата от това - и обикновените граждани, и работещите в мините, и всички европейски граждани, така че да няма такъв остър социален ефект. А сега точно това се получи - стачки, напрежение. Но нека да бъде плавен прехода. Ако утре ги затворим няма да бъде плавен прехода. Ще бъде риск за националната ни сигурност, защото без това електричество и енергия много неща спират. Наистина, трябва един разумен подход", каза Димитров.

Затова, чрез Радио "Фокус", той се обръща към министъра на енергетиката, за да му каже, че научната общност може да бъде полезна за това и в частност и Университета за национално и световно стопанство.

"Това може да стане, макар че трябваше  по-рано да се направи, като участваме в разработването на тази енергийна стратегия, или визия. Идеята е как ще се развива цялата енергийна система на България. От там ще излязат колко трябва да са фотоволтаиците, дали пазара ще се намесва, кога ще се либерализира. Защото има рискове и от затваряне на ядрените централи. А в същото време може да отчитаме още, че ще има и нови технологии, които ще се използват след 10 години - и батериите, и новите електромобили, умни градове, които биха могли да съхраняват енергия и да я отдават. Има много хора, които разбират от тези неща и могат да бъдат използвани. Но когато преговаряме на платното на магистралата, трудно се води този диалог", каза още проф. Димитър Димитров.

По думите му институциите у нас не работят много с академичната общност. по Смятат, че те са по-компетентни, нямат време. Това е системен проблем, има такова отношение от страна на министерствата. Особено пък в такива области, където въпросите касаят след 2028 година.

"Няколко пъти опитвахме направим съвет между Министерството на икономиката и УНСС,  да се събираме на два месеца, но след смяната на поредния министър усилията почваха наново. Аз участвах в Консултативния съвет за зелената сделка. Близо две години е нямало заседание. Две години никой не знае какво става", каза още ректорът на УНСС.

Според него, решение на проблема има. Има хора, които разбират от тези неща и процеси и могат да водят разговори с ЕК. Защото това е системен европейски проблем.

Цоня СЪБЧЕВА