Структурата на жилищата според площ и собственост се променя. Новата платформа е тип круша, налице са три тенденции в тази структура. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" икономистът проф. Боян Дуранкев.

"Дръжката (бел. ред. на крушата) се издига по-нависоко – строят се малко на брой, но жилища с все повече стаи: 5, 6, 7, 8, 12, 15, или един човек притежава 10-15-20-100-120 и повече жилища и живее като рентиер. Това е дръжката на крушата. Втората тенденция е, че средата на крушата, която преди е била най-широка, пропада системно надолу. Т.е. средната група, на средната класа и долната част на средната класа все по-трудно се добират до ново жилище и все по-трудно става неговото изплащане, особено след т.нар. "пандемия“ и началото на войната в Украйна. Все по-интересно става какво ще се прави за тази средна класа, на която най-много се държи в Европейския съюз.

Третата тенденция е, че долната част на крушата става все по-широка, все по-дълго обитавана и с все по-лоши жилищни условия. Това не е тайна – има хора, които живеят в жилища, които не отговарят на условията. Но ако погледнете и от гладна точка на условията, може би това ще бъде също много важно, защото около 20% от населението във Франция обитава негодни домове, 25% от живеещите под наем във Великобритания попадат в същата категория, а пък значителен брой хора примерно в Унгария, в Румъния, обитават жилища,  които не са годни за живот по принцип от съвременна гледна точка", коментира проф. Боян Дуранкев.

По думите му в България цените от 2015 година на квадратен метър жилищна площ почти са се удвоили.

Икономистът е категоричен, че основният фактор за ситуацията в България с жилищата са доходите и покупателната способност на населението, която по принцип е най-ниска в Европейския съюз: "Второ, това са условията за покупка на нови жилища от така наречената всеобщо известна средна класа, защото условията са понякога по-тежки, отколкото условията в другите европейски страни. И третата причина, има проблеми с жилищата в България – това е да го наречем почти пълното отдръпване на държавата от решаването на жилищния проблем. Държавата до този момент казваше: "Пазарната икономика е достатъчна. Почвайте да строите кой където може – както се вижда презастрояването на основните градове, независимо от влошаването на условията на живот, и всеки да се оправя сам кой както може“, смята проф. Боян Дуранкев.