Ако влезем в Шенгенското пространство, това присъединяване ще бъде предпазливо, ще ни имат доверие на етапи. Но това означава, че бентът се отприщва и България ще може да се ползва от свободно движение на гражданите и липсата на граничен контрол. Това каза икономистът проф. Боян Дуранкев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“

По думите му пълноправното приемане на страната в Шенген е втората голяма крачка след приемането ни в Европейския съюз. Третата е приемането на еврото, допълни проф. Дуранкев. Според него е възможно около средата на 2025 г. да кандидатстваме за приемане на страната в еврозоната.

Пълноправното приемане на България в Шенген би означавало голямо облекчение за туризма и за бизнес пътуванията, обясни проф. Дуранкев. Граничният контрол с Румъния и с Гърция няма да бъде премахнат веднага, но той ще бъде значително облекчен. "Да не говорим за икономическите ползи. Ще имаме годишен ръст на търговията може би от 1 милиард лева само от по-малкото чакане на границите. Това ще намали и разходите за транспорт, икономии на транспортните фирми и износителите със 100-200 до около 400 милиона лева годишно. Това ще спести на българските граждани над 1,5 милиона часа годишно чакания“, изброи икономистът.

Пълноправното членство в Шенген дава нови бизнес възможности за развитие на граничните региони, особено край Румъния. Чуждестранните работници от трети страни пък ще имат много по-лесен достъп до българския пазар, допълни проф. Дуранкев.  

През последните години България значително е подобрила охраната на външните си граници. В резултат на това те са по-ефективно защитени и на страната ни вече може да се има доверие и да издава единни шенгенски визи. "Още повече, че ние вече отговаряме и по втория, третия и четвъртия критерий, по които искаха да отговаряме. Вторият беше полицейското сътрудничество с другите национални агенции в областта на правоприлагането, за да се осигури високо ниво на сигурност. Третото изискване беше прилагането на шенгенските правила, и то по линия на контрола – сухоземен, морски и въздушен. Четвъртото е ние да използваме и да се вписваме в т.нар. Шенгенска информационна система, която вече ползваме и която подпомага контрола и правоприлагането“, припомни проф. Дуранкев.

Икономистът коментира и проблема с Бюджет 2025. Той посочи, че към момента липсва дори проектобюджет. "Служебното правителство и бъдещите управляващи не вижда смисъл в дискусия по въпроса за фискалната и данъчната политика. Ако продължаваме в числителя да слагаме ниски данъци, а в знаменателя – висока корупция, нямаме никакви шансове да се измъкнем от дълговата спирала и да излезем след три-четири години при балансиран бюджет“, предупреди проф. Боян Дуранкев.