Проф. Байкова: Консумацията на все повече продукти с трансмазнини променя позицията на мастните киселини от ляво въртяща в дясно въртяща
©
“Консумацията на все повече продукти с трансмазнини променя позицията на мастните киселини от ляво въртяща в дясно въртяща. Човек няма ензимни системи, които да метаболизират тези дясно въртящи мастни киселини. Не могат да се преработват от организма и се вграждат трайно в нашите структури. Трансмастните киселини като чужди за нашия организъм не изпълняват функцията да разпознават болестотворните агенти и ставаме с ниска имунна устойчивост, увеличават лошия холестерол, намаляват добрият и се увеличава риска от сърдечно съдови проблеми, риск от възпалителни процеси, увеличава се ракът на млечната и простатната жлеза, повишават риска от възникване на деменция и алцхаймер. Поради тези причини производителите в България следва да намалят включването на такива хидрогенизирани мазнини в продуктите си", отбеляза проф. Донка Байкова.
“Експертите в България сме направили препоръка към производителите тези трансмастни киселини да не бъдат повече от 1% от общата калорийна стойност на храната, каквато е и препоръката на Световната здравна организация (СЗО). Трансмастните киселини се влагат също и в много печива, не само в млечните продукти. Негативното им влияние върху здравето е огромно. По-добре е да се храним с по-качествена храна в малки количества, отколкото да купуваме големи количества млечни продукти, които са некачествени. Хубаво е да се ползват млечни продукти по БДС, макар и в по-малки количества, те са насищащи и качествени. Важно е да се консумират сезонни храни, сезонните плодове и зеленчуци в голямо количество. Да се увеличи консумацията на кореноплодни зеленчуци - ряпа, гулия, алабаш, цвекло, зеле, карфиол. Домати и чушки, могат да бъдат от консерва или замразени. Да се консумират вместо колбаси наторални меса, натурална риба и мляко и млечни продукти по БДС.
Въглехидратите да бъдат разнообразни - пшеница, булгур, просо, просеник, царевица, овесени ядки, ленено семе, сусамово семе, ядки. От бобовите храни цялата гама варива са ценни на растителни белтъци, фибри, магнезии и всякакви минерали. Да не забравяме добавъчните мазнини, които да бъдат растителни, натурални, екстравържин зехтин, а да готвим със слънчогледово масло, рапично, царевично и т.в. Количеството на тези мазнини да не са повече от 2 супени лъжици на ден на човек или 30 грама. Така ще съхраним здравето си, теглото и намаляваме риска от възникване на хронични незаразни болести. Трансмазнините са вкусни, но само докато са топли, често пъти в тях има до 30% трансмастни киселини. След като изстинат те не стават за ядене", заключи проф. Донка Байкова.