Проф. Ана Кочева: Проблем е, че разговорният език стана част от езика на медиите и на политическия дискурс
© YouTube
Но най-изразителният символ на промените се оказа разпространението на разговорността, смята тя.
"Тоест, разговорният език много решително излезе извън своята първична, извън естествената си сфера на неофициално общуване. И стана неизменна съставна част на езика на средствата за масова комуникация, след това на политическия дискурс. Всеки, предполагам, че с не особено удоволствие се е заслушвал понякога в това, което звучи от трибуната на Народното събрание. Стана, разбира се, съставна част на езика на киното, на литературата. Така че всъщност придоби съвсем различна от естествената си природа функция. И напоследък състоянието на българското публично слово, разбира се на българското образование, въобще на хуманитаристиката предизвикват основателно безпокойство", добави проф. Ана Кочева.
Според нея, състоянието на българското публично слово не е нищо по-различно от това, което четем в средствата за масово осведомяване, гледаме от екраните на телевизиите си и съответно слушаме, включително и в Народното събрание. Много са тревожни тенденциите по отношение на публичната реч и съществува, освен всичко останало, риск да престанем да се вълнуваме от тия посегателства върху езика и върху речта.
"Ние като че ли губим чувствителност и това ми се струва много фатално за националната идентичност. И разбира се, още една не по-малко тревожна тенденция е тази, че работещите в полето на езика и културата не се радват на уважението, което трудът им заслужава, което е абсолютно сигурен знак, че има криза на ценностите. А като говорим за криза на ценностите, то това води до загуба на културна памет. И понеже ние наблюдаваме тези тенденции не от вчера, не от днес, в Българската академия на науките отдавна правим констатация, но решихме, че не можем да останем безучастни към всичко това. Все пак ние сме наследници на една институция, каквато е Българското книжовно дружество, тя предхожда българката държава дори. И ние категорично изразихме още през пролетта становище, че не сме съгласни съдбата на българския език да бъде такава, каквато е съдбата на застрашените езици в Европа. Защото в Европа и по света, разбира се, расте броят на застрашените езици и доста са причините, разбира се, за тази застрашеност, като демографският фактор е една от тях. Но в никакъв случай не е единствената причина", сподели още проф. Яна Кочева.
Цоня СЪБЧЕВА
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | ||||||
2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 |
23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
30 |
Сайтове, предлагащи лекарства от Турция: И след проверките - мног...
21:17 / 19.09.2024
НИМХ: Температурите падат, идват дъжд и гръмотевици
19:15 / 19.09.2024
ЦИК: Не е вярно, че хартията за машинно гласуване не съответства ...
19:11 / 19.09.2024
Международен анализатор: Ако се докаже българска следа в атаката ...
18:48 / 19.09.2024
Министър Кондева забрани износа на инсулин и други аналози
17:23 / 19.09.2024
Асен Василев: Славчев остава шеф на Комисията за противодействие ...
17:13 / 19.09.2024
Актуални теми
Анкета
Не (11994) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (10796) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (6613) | 22% | |