Подновените опити в Република Сърбия за налагането, пропагандирането на т.нар. "шопска нация“ и "шопски език“ точно в районите с българско население в Западните покрайнини са категорично ненаучни, нелингвистични и неисторически. Аз лично ги окачествявам като едно ненаучно твърдение, като един научен полуфабрикат буквално. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ ръководителят на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН проф. Ана Кочева.

Откликвайки на молбата на представители на 8 българско културно просветни сдружения от Западните покрайнини Института за български език и Института за исторически изследвания да вземат научно отношение, доведе и до появата на двете становища, които вчера бяха обнародвани в българското медийно пространство.

"Българска език, както всеки друг, има различни териториални диалекти и поради екстралингвистични причини той днес се открива както в държавните ни граници, така и извън тях в историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Нашите сънародници, които живеят в Западните покрайнини, са официално признато българско малцинство. Те са съхранили своят майчин език – български, в неговия диалектен облик, български диалекти, пазят своята родова памет, българска родова памет, и разбира се, своята национална идентичност, която е българска. Като след всичко това, което изредих, те са лоялни граждани и на Република Сърбия,“ посочи тя.

По думите й северозападните български говори, част от които се обявяват за "шопски език“, обхващат пространството, което започва от река Дунав на север, опира до долината на река Българска Морава, която на времето е носила този хидроним, днес тя се нарича само Морава или Велика Морава, както е било по-рано, в района на която е извършено етническо прочистване доста отдавна. Също така обхващат двете страни на днешната северомакедонско-сръбска граница в района на Кривопаланско, на Кумановско и на Тетовско в Република Северна Македония. У нас тези говори са говорите в Белоградчишко, Трънско, в Брезнишко, стига се и надолу почти до Кюстендилско, в Република Сърбия това са говорите в Царибродско и Босилеградско, там където е българското малцинство.

"Критериите да се отнесат тези говори към северозападните български диалекти са единствено и само езикови, лингвистични. Те са свързани с особености на българските език, на българските диалекти, които не се откриват в нито един от другите славянски езици. Българският език има своето по-обособено оригинално място. И най-съществената черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е липсата на падежи. Докато в сръбския книжовен език имаме системни форми за инфинитив при глаголите, в северозапада той е загубен, както във всички останали български говори. Морфемата за пълен и за кратък член е характерна за всички български говори и отсъства в сръбския език. Най-важното:, българската граматична система се свързва с идентичностната същност на диалектите, с техният център. Има сръбски елементи, разбира се, то е съвсем нормално, но тези сръбски елементи се отнасят до периферията. Така че северозападните говори, както всички диалекти на българския език споделят фундаменталните граматични особености на този език и те имат самобитен характер, те не се откриват в сръбски,“ обясни проф. Ана Кочева.