Въвеждането на задължителен предмет "Религия и добродетели“ беше обсъдено вчера на дискусия, организирана от Министерството на образованието и науката (МОН) в НДК.

На форума присъстваха българският патриарх Даниил, главният мюфтия Мустафа Хаджи, народни представители, ректори, университетски преподаватели, учители и родители.

Министърът на образованието Красимир Вълчев обясни, че ще има избор от три програми – православно християнство, ислям и програма, насочена към философията и етиката.

За да се въведе задължително изучаване на религия в българското образование, трябва да бъда приети законови промени от Народното събрание.

Концепцията на МОН обаче все още не е готова, тя ще бъде предложена до средата на май.

Ако проектът на образователното министерство бъде приет от депутатите, задължителен час "Религия и добродетели“ ще има от учебната 2026/2027 г. Идеята е той да се въведе от 1. клас.

Темата коментира проф. Амелия Личева, председател на Съвета на деканите в Софийския университет, проф. Сергей Игнатов, бивш министър на образованието и Данко Калапиш, директор на столичното 107. ОУ в София.

"Ако въвеждаме нов предмет, възниква въпросът ще извадим ли някой друг – ще освободим ли програмата, или ще натоварим още учениците. Вторият въпрос – така както сега е формулиран часът – "Добродетели и религия“, трябва ли ние в университетите да създадем такъв предмет, за да обучаваме учителите“. Третото, което чух и много ме озадачи е, че ще преквалифицират учители и ще го въведат от учебната 2026/2027 г. Въпросът е кой ще преподава? Според мен най-спешно за българското образовани е да се преразгледат учебните програми“, смята проф. Игнатов.

"И в момента – от 1997 г., вече близо 30 г., се преподава религия, за съжаление като избираем. Защо казвам за съжаление – в София при близо 270 училища има 7-8, които предлагат обучение по религия. Проф. Игнатов казва, че няма подготвени кадри, но нека не забравяме, че богословието е една от най-старите специалности в Софийския университет, заедно с педагогиката – на близо 100 г. Факт е, че тези богослови не са на терен в училищата и може би ще имаме трудност в началото да обезпечим обучението, но кадри има“, е мнението на Калапиш.

"Като гледам какви реформи предлага министерството си казвам, че е по-добре нищо да не правят. По-добре е да оставят програмите такива каквито са. В момента знания по религия децата получават и през предмет като "Човекът и обществото“ и през изучаването на старобългарска литература, и предмета "Философия“ – там се запознават с всички религии. Също като проф. Игнатов смятам, че през литературата децата могат да се запознаят с вярата, не казвам с религията, а точно с вярата“, коментира пред bTV проф. Личева.