Редактирането на гени вече е реалност. Много надежди се възлагат на този подход. Това каза проф. Радостина Александрова – доктор по вирусология и професор по морфология, учен и преподавател, популяризатор на науката, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Тя припомни, че още през 2020 г. е връчена Нобелова награда в областта на генното редактиране. През декември 2023 г. вече има одобрена терапия на сърповидно-клетъчна анемия, базирана на този подход, а през януари тази година – и за бета-таласемия. "Смята се, че тази терапия има наистина много големи възможности за лечение на най-различни заболявания, включително инфекциозни и дегенеративни заболявания, както и за лечение на слепота. Още в хода на пандемията започна клинично проучване в САЩ, чиято цел е с помощта на този подход хора, които живеят с вируса ХИВ, да бъдат напълно излекувани, като този вирус бъде изрязан от техния геном. Още миналата година излязоха първите резултати, които показват, че терапията е добре поносима. Ако това се случи, това ще бъде наистина една много голяма крачка напред“, разказа проф. Александрова.

Генното инженерство намира приложение и при някои съвременни лечения на ракови заболявания, допълни специалистът.

С помощта на този подход могат да бъдат правени проучвания и в областта на генома на бактериите "така, че да разберем кои са техните вирулентни фактори, каква е тяхната чувствителност към лекарства“. "Оттук идва възможността генното редактиране да ни помогне в борбата с антибиотичната устойчивост при бактериите“, обясни проф. Радостина Александрова.