Създава ли наличието на множество юридически факултети в България конкуренция и плурализъм или наблюдаваме концентрация на ограничен брой университети, които доминират в администрирането на съдебната власт?

Какво означава това за прозрачността и обективността на процедурите по избор и назначения на магистрати на ръководни постове?

На тези и още въпроси отговори дават в новото проучване на ИПИ "Юридическото образование и кадровата политика в правосъдието: анализ на образователните тенденции сред ръководните кадри“.

Изследването проследява къде са завършили ръководните кадри в съдебната власт. To стъпва на публично достъпна информация, включително от регистри и бази данни на официални институции, за всички председатели на съдилища и административни ръководители на прокуратури към 2024 г., както и за членовете на осмия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и третия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Данните са съпоставени с резултатите от Рейтинговата система на висшите училища в България като най-общо анализът им:

– показва тревожна тенденция ръководни кадри в органи на съдебната власт да са възпитаници на ограничен брой висши училища. Това е индикатор за липса на плурализъм и реална конкуренция, основана на образователните резултати и качеството на обучението, и говори за непропорционално голямо влияние на някои юридически факултети;

– разкрива липсата на прозрачност и обективност на назначенията на магистрати на ръководни длъжности и поражда съмнения за наличието на неформални мрежи и зависимости, които влияят на качеството и независимостта на правосъдието, и, в крайна сметка, на общественото доверието в него.

Юридическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ има ясно изразена доминация – неговите възпитаници са с най-голям дял сред всички изследвани групи ръководни кадри. Това е до голяма степен очаквано, отчитайки историческата роля на СУ като традиционно водещо, най-старо и престижно висше училище в юридическо образование, както и резултатите от рейтинга, в който е дългогодишен лидер. СУ е бил и единственият избор за юристи до края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.

Необяснима обаче е значителната тежест на юридическите факултети на:

Бургаския свободен университет (БСУ) сред председателите на съдилища и във ВСС, особено като се има предвид, че според рейтинговата система сред възпитаниците му се отчита най-висока безработица, ползва се с незавиден престиж, последен е в институционалната акредитация и е класиран на шесто място по реализация по специалността;

Югозападния университет (ЮЗУ), който заема трето място сред председателите на съдилища и второ сред ръководителите на прокуратури, но е на предпоследно място по показателя "Приложение на придобитото образование по право и реализация по призвание“ в рейтинговата система, нарежда се сред факултетите с висока безработица (след БСУ и Русенския университет) и се отличава с нисък престиж. Миналата година именно той се оказа в центъра на скандали, включващи фалшиви дипломи и манипулирани изпити, което поставя под въпрос надеждността на образованието във висшето училище. Девалвирането на дипломите и лесният "изход“ от университета потенциално превръщат този факултет в притегателно място за хора, които не търсят знания и високо качество на юридическото образование, а по-скоро бърз и облекчен достъп до диплома, която да им осигури възможност да заемат определени длъжности.

Няма приемливо обяснение и за озадачаващо непропорционалното влияние на възпитаници на Академията на МВР. От около три десетилетия Академията не предлага юридическо образование, но въпреки това възпитаниците й имат впечатляващо присъствие във ВСС и сред ръководителите на прокуратури. Още повече - АМВР и СУ са единствените две висши училища, които присъстват във всички изследвани групи. Трябва да припомним и че първите кадри на Академията, завършили "Право“ са от факултетите "Държавна сигурност“ и "Народна милиция“. Независимо от формалното наличие на минималните изисквания за учебно съдържание и хорариум по различните дисциплини, можем обосновано да предположим, че оформянето на възгледите за правото и закона във факултет, призван да обучава ръководни кадри за репресивния апарат на тоталитарна държава едва ли е в духа на идеала за върховенство на правото и защита на свободите на гражданите. Подобна подмяна на стойностите създава рискове за реалното разделение на властите и подкопава демократичните устои.

В същото време буди недоумение почти незабележимото присъствие на възпитаници на УНСС. Въпреки че юридическият факултет на това висше училище неизменно да заема 2-ро място в рейтинга през последните 12 години, той няма нито един представител във ВСС и ИВСС, а делът на възпитаниците му сред ръководните кадри в съдилищата и прокуратурата е незначителен. Озадачаващо е и защо юридическият факултет на Нов български университет, който според рейтинга е с най-ниска безработица и се нарежда на второ място по престиж сред студентите и работодателите, изобщо не е представен сред председателите на съдилища и присъства ограничено сред другите изследвани групи. Макар през годините юридическите факултети на други университети (Нов български университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет) да имат идентични или сходни точки с ЮЗУ, присъствието на техни възпитаници сред ръководителите на прокуратури е минимално.