Президентът Румен Радев: Ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия изправят страната ни пред предизвикателства
© Прессекретариат на държавния г
"Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нова техника и развитие на иновативни технологии свързани с военно предназначение. Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични сили е все по-отчетлив“, коментира още Радев.
Той добави, че в рамките на заседанието е било актуализирано състоянието на Въоръжените сили на Р. България.
"С оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта и защита на териториалната цялост на страната. Очертани бяха области с определени дефицити и технологичното изоставане в тяхното развитие, породени от недостатъчно финансиране и ограничение в нормативната уредба“, коментира още Румен Радев.
Държавният глава отбеляза, че темпът на модернизация на българската армия не съответства на съвременните предизвикателства.
"Проектите за модернизация на видовете въоръжени сили не се развиват балансирано. Констатирано е и забавяне в изпълнението на договора за придобиване на нов боен самолет, а процедурата по проекта на бойна машина на пехотата е прекратен. Сключените договори са неглижирани, част от първоначално заложените способности в проектите за инвестиционни разходи, приети от 44 Народно събрание. Налице са нормативни уредби, които допълнително възпрепятстват и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация. Всичко това води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзнически ангажименти и нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите. Това налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника, и въоръжение до постъпване на нови такива", каза още президентът.
Румен Радев отбеляза, че съществен дефицит от способности се поражда от некомплекта на личен състав на Въоръжените сили, който въпреки положените през годините усилия не е превъзмогнат. Освен ресурсната неосигуреност и забавените процеси на модернизация, съществена причина за некомплекта е често променящата се нормативна база.
"Членовете на Съвета се обединиха около мнението, че са необходими ефективни мерки за повишаване на интереса към военната професия и преустановяване на негативната тенденция за напускане на военнослужещите.
Постигнат беше консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности и за развитие на съвременен отбранителен потенциал на Въоръжените сили на Република България в рамките на ЕС и НАТО", допълни президентът Радев.
Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:
1.Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:
- ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;
- преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия;
2. Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии "Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;
3. Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. "Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.
4. Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България.
5. Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски.
6. Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната.
7. Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).
"Искам да благодаря на всички участници за пълноценната дискусия в днешното заседание и за обединяването около тези важни за нашата национална сигурност и развитие на Въоръжените сили предложения", каза в заключение Румен Радев.