Президентите Румен Радев и Анджей Дуда: Гарантирането на сигурността изисква солидарност и обединени усилия на държавите от Източна Европа
©
По думите на президента Радев войната поставя особено остро и въпроса за нашата сигурност. България не може да бъде част от новата отбранителна концепция на НАТО без реални и съвременни отбранителни способности, подчерта Румен Радев. Той изтъкна усилията на Полша в тази посока с приетия наскоро Закон за отбрана на отечеството и с планираното увеличение на разходите за отбрана от 2,2% на поне 3% от БВП през 2023 г. Българският президент отбеляза, че както в Полша, така и в Румъния текат сходни процеси на дълбока модернизация на въоръжените сили. "Неглижирането на проблемите на отбраната в България години наред доведе до дефицит на способности“, посочи държавният глава и добави, че затова са нужни спешни мерки, отбелязани и на последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност.
Като особено критичен проблем за страната ни Румен Радев открои поддръжката на изтребителната авиация, тъй като ресурсът на двигателите на самолетите изтича до края на тази година, а оперативна готовност на ескадрила Ф-16 за носене на бойно дежурство може да се очаква евентуално около 2030 г. Затова на срещата на двамата президенти е била разгледана възможността експертни екипи да обсъдят възможностите на Полша, с нейната индустрия и Военновъздушни сили, да окаже съдействие на България за поддръжката на изтребителите Миг-29. "Ако ние не предприемем спешни, неотложни мерки, рискуваме да загубим нашата 110-годишна военна авиация, да се молим на комшиите да поемат нашите ангажименти, да загубим въздушен суверенитет и да абдикираме от нашите съюзнически задължения“, подчерта държавният глава. По думите му налице е риск да се компрометира и проектът за придобиване на Ф-16, заради опасност от това да няма кой да лети на него и да го обслужва.
Обща бе позицията за необходимостта от солидарност и общи усилия за по-голяма устойчивост на системата на логистика в региона. Подобряването на инфраструктурната свързаност в енергетиката и транспорта е обща цел за България, Гърция и Румъния, включително за изграждането на тръбопроводи за гориво от гръцките пристанища през България към Румъния. Част от тези проекти могат да бъдат реализирани и с финансовите механизми на НАТО, за което ще настояват страните от региона на предстоящата среща на върха след два дни, посочи Румен Радев.
Президентите на България и Полша потвърдиха ангажимента на двете държави да продължат да оказват помощ на всички, които търсят спасение от войната. България вече е оказала подкрепа на над 100 000 граждани на Украйна, които освен подслон и храна, получават и медицински грижи, работа, образование и възможност за интеграция в обществото. Румен Радев и Анджей Дуда отправиха и съвместен призив към Европейския съюз за подкрепа в дългосрочен план за държавите, посрещащи и приемащи бежанци.
Като част от съвместните усилия за оказване на хуманитарната подкрепа за Украйна, държавният глава Румен Радев призова българското правителство да разгледа възможността за изпращане на индивидуални защитни средства за цивилното население на Украйна – бронежилетки, каски и друго необходимо оборудване, особено с акцент върху районите, където преобладава българското малцинство, подложено на обстрел.
Президентът на Република Полша Анджей Дуда изрази увереност, че неприемливото за международната общност нарушаване на международното право от страна на Русия ще бъде категорично санкционирано. Той открои и амбициите на Полша за ускорено развитие на отбранителните способности на страната, за което има широк обществен консенсус.
Полският президент сподели и усилията в подкрепа на търсещите спасение от войната в Украйна, като посочи, че до момента Полша е приела над 2 млн. души. "Вярвам, че на предстоящата Среща на върха на НАТО ще се вземат решения, които да засилят нашата сигурност, а мирът и спокойствието в Украйна да бъдат възстановени“, каза още президентът Анджей Дуда.