Знаете, че излязоха данните по изпълнението на бюджета на касова основа - всички разплатени средства за 2024 г. Тази информация идва в началото на март, но с оглед подготовката на бюджета ние я изискахме, за да видим каква е картината на начислена основа. Това заяви премиерът Росен Желязков преди Съвета за сигурността в Брюксел.

"Маастрихтския критерий по отношение на дефицита се мери по отношение на начислената основа за задълженията", уточни министър-председателят и допълни, че за правителството е важно какъв бюджет ще внесе кабинетът от гледна точна на задължения, които са възникнали миналата година, но подлежат на разплащане и през тази.

По думите му това е голята картина на разходите.

На въпрос дали ще поискаме конвергентен доклад, Желязков уточни, че първо трябва да си свършат работата да се види каква е била изминалата година съобразно критериите от Маастрихт. "Трябва да внесем бюджет в рамките на Маастрихтските критерии - до 3% дефицит, не повече от 40% разходи от БВП и да се надяваме, че българският парламент също ще прояви разум да се вместваме в тези параметри за стабилност и добра финансова политика", коментира премиерът.

"Нееднократно сме заявявали, че темата - еврозоната е приоритет и на ГЕРБ, и на правителството. Ние ще подадем конвергентния доклад. Надявам се, че данните, с които ще боравим и следва да бъдат потвърдени, ще дадат основанието да считаме, че сме изпълнили критериите. В момента изчакваме тази изключително важна информация за разходи на начислена основа", заяви Желязков, но каза, че повече яснота ще има след 17 февруари.

"Рано е да се говори за допълнително увеличение на средствата за отбрана, тъй като част от държавите все още не достигат целта от 2% от БВП", коментира той.

Европейската отбрана ще бъде във фокуса на дискусиите днес в Брюксел. Министър-председателят изтъкна, че България е преизпълнила целите, които си постави Европейският съюз и припомни, че с покупката на изтребителите F-16 страната ни достигна 3% от БВП разходи за отбрана.

Като друга важна тема Желязков открои двойната употреба на транспортната инфраструктура, като специално за България ключовите направления са Коридор № 8, Адриатика - Черно море и връзката Балтийско - Черно море.

По отношение на кохезионната политика министър-председателят посочи, че това е инструмент, който особено в контекста на разширяването на Западните Балкани, не трябва да бъде използван за пренасочване на средства, а да остане за политиките по сближаване.