Основният проблем на местната власт е прекалената централизация, най-вече финансовата. През последните 30 години се говори за необходимостта от децентрализацията на общините - финансова, данъчна, децентрализация на ресурса, с което да се съживят регионите, но нищо не се случва. Това каза д-р Калоян Паргов – председател на Стратегическия институт за национални политики и идеи по време на Гражданския форум "Устойчиво развитие на Хисаря и региона, социална и зелена трансформация“, съобщават от пресцентъра на СИНПИ.

Той говори по темата "Демография и местна власт“ във втория панел на форума, в който взе участие заедно с кмета на Троян Донка Михайлова и доц. д-р Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на НСОРБ (1996 – 2018). Модератор бе Дора Янкова – председател на Обединението на жените социалистки в БСП.

Паргов отбеляза, че местната власт има пряко отношение и влияе върху демографските процеси, защото е най-близо до хората. "Друг е въпросът дали тя, в лицето на кмет и общински съвет, има възможност, необходимите ресурси и желание да повлияе положително на тези процеси“, обясни той.

По думите му когато става дума за демография, това включва качеството и условия на живот. Важен елемент от тях е инфраструктурата, но за нея е предвиден малък дял от общинския бюджет, който в основната си част е за делегирани дейности.

"Ако има истинска финансова децентрализация, която да даде възможност конкретната община да упражнява своите функции много по-свободно, това ще допринесе за развитието на местната инфраструктура - здравна, образователна, социална“, каза председателят на СИНПИ и допълни, че става дума за общинските училища, болници и медицински центрове, за общинските детски градини и училища - все инфраструктура, която е доста амортизирана и изисква инвестиции, за да бъде пригодена към една модерна среда, каквито са изискванията на съвремието.

Калоян Паргов обърна внимание, че и транспортна свързаност, особено за населени места, които са планински и има трудна достъпност, е ключова, най-вече по отношение на здравеопазването и образованието.

Според него, ако част от данък печалба остава в общините, това ще стимулира привличането на бизнес, тъй като ще има полза той да е печеливш, да разкрива работни места и да има работещи млади хора и бъдещи родители. Ако бизнесът е високотехнологичен и привлече високо квалифицирани специалисти, това ще повиши добавената стойност на съответната община.

Паргов се спря и на темата за дигитализацията. "Дигиталната община ще става все по-важна, не само в големите градове, но и в местата, където има трудна транспортна достъпност. Възможността да се ползват онлайн дигитални услуги на общината ще улесни много живота на хората, а това има пряко отношение към избора им да живеят в това населено място и да отглеждат децата си там“, убеден е той.

Калоян Паргов, който е и общински съветник в Столичния общински съвет, изтъкна, че финансовите стимули и жилищна политика имат съществено значение.

"В по-малките общини кметовете, стига да се намери ресурс, може да дават еднократни стимули за всяко новородено дете. Жилищната политика също е фактор. Важно е за младите семействата да могат спокойно да планират бъдещето си, когато се установят в дадена община“, посочи Паргов и допълни, че това не се прави в София, но на други места има успешни примери.

В заключение той отбеляза, че през последните 2 години политическият фактор е ключов за влошаване на демографската картина.

"Политическата нестабилност плаши хората, защото ограничава възможността им в предвидима обстановка нормално и спокойно да планират живота си там където са се родили или там където работят, особено тези, които живеят извън София, Пловдив, Варна и Бургас. Това засилва миграцията към големите градове и в чужбина“, убеден е Калоян Паргов.