"Геополитика и икономика“ или как последните геополитически събития, свързани с войната в Украйна, оказват въздействие върху световната икономика и върху туризма като неизменна част от нея? Това бе във фокуса на дискусия, организирана тази вечер от Германо-Българската индустриално-търговска камара, в която участва председателят на Комисията по туризъм д-р Илин Димитров, съобщиха от Комисията по туризъм към Народното събрание.

На срещата с бизнеса беше поставен акцент и върху още два важни аспекта: стратегиите за развитие и на каква база бизнесът трябва да взима своите краткосрочни и дългосрочни решения.

По време на дискусията бяха представени тревожни, макар и очаквани данни: като спад на БВП с 2% на страните от Черноморския Регион; експортът на стоки и услуги ще се увеличи с едва 1 до 2%, въпреки очакваните 9 до 10%. Очакват се нарушения на веригите на доставки, като най-засегнати ще са малките и средните доставчици. Реалната инфлация се очаква да е малко над 20% за годината, като тя е била висока още преди войната - двуцифрено число на годишна база, вследствие на напечатаните пари. В най-лошия сценарий би се стигнало и до шоково вдигане на лихвите.

Има сериозен риск да станем свидетели също на шоков скок в цените на енергията - такива, каквито не сме виждали досега, ако Русия спре доставките на фосилни горива, предупредиха представителите на бизнеса и коментираха, че никой в глобален мащаб не е попадал в такава ситуация и нито една страна не знае точно какви мерки да предприеме, като беше подчертано, че реално в момента няма алтернатива на руския газ и петрол.

По време на дискусията беше подчертано, че за съжаление, всичко е свързано с енергоносителите, а от друга страна и Украйна, и Русия са свързани с глобалните пазари на храни. Затова този конфликт ще доведе до повишаване на цените на храните в целия свят. Цените на торовете също скачат неколкократно.

Добрите новини за България са, че ние произвеждаме много храни и в най-лошия сценарий ще можем да задържим тази храна за нашия пазар.

А също: няма защо да се притесняваме от емигрантите по няколко причини. Ако един емигрант работи на минимална заплата, в Полша той би получавал 55% повече, а в Германия - 211% повече. Следователно, след острата фаза на конфликта Русия-Украйна, естествен ход би било изтеглянето на емигрантите към държавите с по-висок доход.

Социалната политика на България също е несравнима с останалите страни от ЕС и това прави напълно рационален избора на емигрантите да продължат към другите държави, вместо да повлияят негативно на българския пазар на труда.

Всяка криза е и възможност, затова трябва да сме много гъвкави:

Представителите на бизнеса са убедени, че въпреки сериозните проблеми в икономиките, войната ще предложи и много възможности за пренареждане на пазара, за създаване на изцяло нови ниши, в това число и в туризма и най-вече ниши и възможности за диверсификация на енергоизточниците. България ще може да подобри и търговския си баланс с много страни. В заключение, кризата предоставя възможността да направим българската икономика много по-конкурентна, отколкото тя е в момента.