Четенето изгражда критично мислене, аналитичност, емпатия. Важно е да работим за това сега, защото с все по-намаляващите нива на четене рискуваме да имаме едно нечетящо общество, което няма критично мислене. Това каза председателят на Асоциация "Българска книга" Десислава Алексиева в предаването "Един неделен ден по шосето" на Радио "Фокус". 

Четенето дава много повече от знания, подчерта тя. "То дава умения за общуване, за живеене. То е един от ключовите фактори за икономически просперитет на една нация. То повишава значително когнитивните умения. Само информираните хора могат да взимат адекватни решения за това кой може да ги управлява и само информираният човек може да не се поддаде на дезинформацията и страха, който тя внушава в хората. Демокрацията изисква висока степен на компетентност от хората, които я упражняват. Ако ние искаме да имаме висока степен на компетентност, книгите и четенето са този начин за изграждането им“, смята Десислава Алексиева.  

Асоциация "Българска книга“ периодично прави социологическо проучване за нагласите за четене – "Българинът и четенето“. Последното е от 2021 г. и показва трайна тенденция към увеличаване на нечетящите хора, и то сред младото поколение, отбеляза тя. "Ние не сме спечелили битката за младите. Това е по много причини – имаме конкуренция на устройства, на социални медии. Това е голямата битка, която зависи от нашето поколение – дали ще създадем читатели, дали ще оставим след себе си четящи и грамотни хора. Тази битка би трябвало да се води с национални политики, които да създадат събития за най-малките, всяка библиотека да се превърне в този общностен център, който се очаква да бъде“, смята Десислава Алексиева.  

Процесът на концентрация е изключителен проблем за младите поколения, посочи тя. Четенето е бавна стимулация. Трайните когнитивни ползи от четенето са много по-големи и дългосрочни. "Освен това самият процес на декодиране на текст е много по-стимулиращо от гледна точка на стимулирането например с видеосъдържание, където имаме готови образи. Когато четем художествена литература, ние стимулираме въображението си, а то е в основата на всяка една човешка дейност.“ 

Според нея в последните години в България има връщане на интереса към българските автори и възход в българската литература. "И то към стойностната българска литература, която осмисля съвремието и миналото ни. Има автори, които осмислят нашата съвременност, автори, които пишат прекрасни кратки разкази, автори, които излизат от псевдонационалистическата парадигма и са универсални, автори, които пишат своите дебютни романи“, посочи Десислава Алексиева.  

Това, че се появява псевдонационалистическа литература в съвремието и че тя се радва на топла и широка рецепция, не е изненада, смята тя. "Това храни тези хора, които не могат да намерят себе си в реалността, които се чувстват неудовлетворени и които имат нужда да стъпят на нещо, което е стабилна основа. Обществената реторика е насочена към героичното минало. Фокусирането върху героичното минало осакатява идеята за нашата роля да бъдем активни граждани и да формираме общество, което да бъде стабилна основа на хората след нас“, коментира тя.