Социално слабите да имат право на помощи за вода, предлагат от Комисията за енергийно  и водно регулиране в свое становище по предложения закон за ВиК. От регулатора критикуват факта, че в предложения закон отново няма предвидени помощи за вода.

Затова от КЕВР предлагат в Закона за социалното подпомагане да се запише, че: "Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната, както и месечен минимум вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м на едно лице“. Подзаконовите нормативни актове към Закона за социалното подпомагане да се изменят до 6 месеца от влиза в сила на този закон и така да се осигури право на помощ в размер, съответстващ на месечния минимум вода, предлагат от комисията.

Предложеният проект от друга страна води и до неизпълнение на решение на 44-то Народно събрание от 13.12.2019 г., с което е възложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството да подготви и обяви за обществено обсъждане проект на Закон за ВиК, който да гарантира дългосрочното решение на проблемите в сектора, в това число социална поносимост на цените на ВиК услугите и въвеждане на водни помощи и др., пише още в становището, цитирано от Pariteni.bg.

Според регулатора идеята за разделяне на Комисията за енергийно и водно регулиране и обособяването на нова Комисия за регулиране на ВиК услугите (КРВКУ) е необосновано. "Никъде в публикуваните документи, вносителят не е представил мотиви, налагащи необходимостта от разделяне на регулатора. Не е изготвен анализ на разходите, които ще възникнат от обособяването на нова комисия, нито е извършен анализ на ползите и рисковете за сектора“, смятат от регулатора.

Според него липсва и анализ до какви ползи ще доведе предложеното ново окрупняване до 28 областни ВиК оператори. С Решение на министъра на регионалното развитие и благоустройството са определени обособени територии на общо 51 дружества, от които 29 държавни, 21 общински и 1 публично-частно партньорство, или извън областните дружества са 2 държавни и 21 общински.

До момента, след настъпило окрупняване са преустановили своята дейност общо 8 дружества – в общините Свищов, Ботевград, Кнежа, Стамболово, Севлиево, Кубрат и Димитровград и Белово, респективно продължават да функционират 15 дружества, извън областните ВиК оператори, които обслужват общо 17 общини.

При общо съществуващи 265 общини е видно, че предложеното задължително окрупняване на тези 17 общини няма как да доведе до съществени промени в капацитета и възможностите на съответните ВиК оператори – така, както постигнатото вече окрупняване не е довело до видими промени в капацитета и възможностите на съответните регионални ВиК оператори, категорични са от КЕВР.

Затова от комисията предлагат:

- Концепцията за задължителна консолидация на обособените територии до тези на административните области да бъде преосмислена. На всяка община следва да се гарантира право да излезе от договорни взаимоотношения с ВиК оператор, който трайно не изпълнява поетите ангажименти в договора, като в тези случаи съответната община трябва да има възможност да се присъедини към друга АВиК, респективно да влезе в договорни отношения с друг ВиК оператор.

- Законът да дава възможност един ВиК оператор да обслужва повече от една АВиК, въз основа на отделни договори и бизнес планове. По този начин ще бъде създадена конкурентна среда между публичните ВиК оператори, която ще допринесе до увеличаване на качеството на предоставяните ВиК услуги и инвестициите в сектора, в съответствие с решението на 44-то Народно събрание.

Регулаторът критикува и терминът "социална поносимост" на цената на ВиК услугите. В проектозакона е посочено, че комисията определя социална поносимост на цената на ВиК услугите за съответната административна област на базата на минимално месечно потребление на вода за питейно-битови цели и медианния доход на лице от домакинство по данни на Националния статистически институт на годишна база за съответния регион.

"КЕВР многократно е посочвала проблемите с прилагането на изискванията за социална поносимост на цените на ВиК услугите, както следва:

- Осигуряваните от Националния статистически институт (НСИ) данни за паричен доход на лице от домакинство по области са с високо ниво на грешка. НСИ посочва, че данните са прецизни само на ниво статистически район, който включва няколко области, в които функционират различни ВиК оператори, чиято специфика води до различни цени на предоставяните от тях ВиК услуги. В допълнение терминът "регион“ създава объркване. 

- Прилагането на критерия за социална поносимост на цените на ВиК услугите като горен праг за цените създава изключителни проблеми за тези ВиК оператори, които поради специфика в обособената територия надхвърлят този праг. В тези случаи цените на ВиК услугите се  ограничават административно до изчисления праг на социална поносимост и същите вече не са икономически обосновани. Остава неясно кой и за чия сметка ще осигури финансирането на необходимите капиталови и/или оперативни разходи.

- Определянето на социалната поносимост въз основа на среден доход не премахва икономическите бариери пред достъпа до ВиК услуги за най-уязвимите домакинства (първите децилни групи), доколкото за тези групи разходът за ВиК услуги заема многократно по-висок дял от техните доходи спрямо средния".

Предвид горното, новият проект на ЗВиК не решава проблемите породени от прилагането на ограничението за социална поносимост при ценообразуването, заключват от КЕВР.