Правителството одобри присъединяването на Република България към Програмата за местно икономическо развитие и заетост (LEED) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, съобщиха от Министерски съвет. Програмата LEED ще допринесе за създаването на повече и по-качествени работни места чрез по-ефективно прилагане на политики, иновативни практики, по-силен капацитет и интегрирани стратегии за местна заетост и икономическо развитие. Програмата има за цел да подобри ефективността на публичните политики на местно ниво чрез събиране и анализ на съпоставителни данни и оценка на добри практики, да насърчи иновациите и да изгради капацитет за създаване, прилагане и оценка на стратегиите за местно икономическо развитие и заетост. Като член на Програмата LEED и като Асоцииран член в Управляващия комитет на Програмата се очаква България да демонстрира политически иновации в областите, свързани с местно икономическо развитие и заетост и капацитет и готовност активно да участва в дейностите на Програмата.

Министерският съвет прие решение, с което одобри проекта на Програма за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Република Полша в областта на културата, образованието и спорта за периода 2022 г. - 2025 г. Материалите бяха съвместно внесени за разглеждане на заседанието на Министерския съвет от Министерство на културата, Министерство на образованието и науката и Министерство на младежта и спорта. Проектът на програма удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа необходимите текстове за развитие на реално възможните взаимоотношения между Република България и Република Полша в областта на културата, образованието и спорта, като съдържа и раздел, свързан с радиото и телевизията. В областта на културата програмата регламентира възможностите за сътрудничество в сферата на сценичните и визуалните изкуства, музеите, библиотечното дело, превода, филмовото изкуство, фолклора. В проекта на програмата се уточняват ангажиментите на двете страни по опазването на културното наследство и реставрацията на културни ценности, акцентира се върху прякото сътрудничество между съответните институции за предотвратяване на незаконния внос, износ и прехвърляне на собствеността на културни ценности. С програмата се насърчава сътрудничеството между двете страни и в областта на образованието чрез обмен на информация относно образователните системи, техните планове за развитие и насоки за реформи, насърчава се сътрудничеството между училищата, учебни заведения и други образователни институции на двете държави, вкл. и в контекста на новите програми на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. В областта на спорта програмата предвижда обмен на информация и опит в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и антидопинга. Раздел "Радио и телевизия“ регламентира насърчаването на разпространението от обществените телевизии и радиостанции на програми от различен жанр, както и подкрепата за сътрудничеството на обществените радио - и телевизионни оператори при изпълнението на проекти в рамките на международни медийни организации.

Със свое решение правителството одобри позицията на Република България по дело С-820/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град, по висящо пред него адм. дело № 2001/2020 г., по жалба на Винал“ АД. Жалбата е срещу Решение № Р-142/32-45441/11.02.2020 г. на директора на Агенция "Митници“, с което на основание чл. 53, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е отнет лиценз № 128 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, издаден на дружеството, и на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е прекратено действието на лиценза. С това решение правителството дава и съгласие за встъпване в производството. Предмет на преюдициалното запитване е тълкуване на разпоредбите на Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО. Конституирането на Република България като страна в производството по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от СЕС с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.

Правителството одобри доклада на Република България от извънредна неформална видеоконферентна среща на министрите на земеделието на държавите членки на Европейския съюз, проведена на 2 март 2022 г. Темата на извънредната видеоконференция бяха потенциалните последици от конфликта Русия - Украйна върху секторите на селското стопанство и хранително- вкусовата промишленост. Всички държави членки подчертаха колко е важно гарантирането на продоволствената сигурност, обезпечаване функционирането на вътрешния пазар и на свободното движение на стоки в ЕС, както и предприемането на съвместни мерки за справяне с негативните ефекти от настоящата ситуация. Няколко държави членки поискаха да се въведат различни извънредни пазарни мерки, в това число и резерва за кризи. Република България заяви, че войната в Украйна, в съчетание с устойчивата тенденция за запазване на сравнително високи нива на производствените разходи, поставя сериозни предизвикателства пред българското земеделие и рибарство. За преодоляването им ще са необходими незабавни, решителни и координирани действия на ниво ЕС. Страната ни подкрепи призива на Председателството за необходимостта да се идентифицират и активират, където е целесъобразно, регулаторни лостове в Общата селскостопанска политика и други политики на ЕС, за да се увеличи европейският производствен капацитет за селскостопански продукти и да се гарантира нашият продоволствен суверенитет. Изтъкна, че е необходимо Европейската комисия и държавите членки да положат максимални усилия за предотвратяване на спекула със селскостопански продукти, храни, торове и препарати, която е характерна в условията на война.

Министерският съвет одобри резултатите от участие в неформалната среща на министрите на туризма на ЕС, проведена в периода 17-18 март 2022 г. в гр. Дижон, Франция, в рамките на Френското председателство на Съвета на ЕС. Дискусията на министрите на туризма се фокусира върху темите "Туризмът за европейците в Европа“ и "Да превърнем Европа във водеща световна дестинация за устойчив туризъм“. Република България изрази своята пълна подкрепа за превръщането на Европа във водеща глобална дестинация за устойчив туризъм. Страната ни ще насърчава разработването на нови идеи и политики, интегриращи иновативни решения в сектора и допринасящи за по-голяма ефективност на икономическите процеси в туризма. Ефективният преход на сектора към по-безопасна, устойчива, модерна и дигитална среда е концепция, която България възприема напълно и ще развива политиките си в тази насока. Някои държави членки отбелязаха, че все още голяма част от туристическите услуги и продукти не са дигитализирани. Голяма част от делегациите се спряха на необходимостта да се подкрепят малките и средните предприятия в сектора, като изключително важен компонент от неговата конкурентоспособност. Те посочиха, че бъдещето на отрасъла на европейско равнище е свързано с укрепването и предоставянето на пълноценно обучение на човешките ресурси. Участниците изразиха единодушно становище, че развитието на туризма следва да се осъществява, като се полага нужната грижа за опазването на околната среда и на обектите на културното наследство в Европа.

Правителството одобри доклада на Република България от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 21 март 2022 г. По отношение на одобряването на Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика (ОСП) множество държави, включително България, обърнаха внимание на важността Стратегическите планове да бъдат одобрени своевременно, така че да може да се приеме националното законодателство, а фермерите да бъдат информирани относно правилата и да могат да планират своята производствена дейност през 2023 г. Страната ни сподели, че разчита на заявената от Комисията гъвкавост по отношение на процедурата, с оглед необходимостта земеделските производители да вземат решения относно своята сеитба най-късно в началото на есента, за да могат да се съобразят с изискванията на новите инструменти на ОСП. По въпроса за Състояние на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на нашествието в Украйна и въз основа на представените от Комисията набор от предложения за предприемане на спешни мерки за противодействие, всички държави членки демонстрираха своя ангажимент за въвеждане на ефективни решения в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и за подкрепа на селскостопанския сектор на Украйна, като акцентираха, че конфликтът в Украйна има сериозни последствия върху продоволствената сигурност, особено по отношение на фуражите, но и по отношение на износа за страните в конфликта. Мнозинството държави членки поискаха да се запази общият пазар и да не се допуска ограничаване на свободното движение на стоки в Европейския съюз. Република България приветства своевременното Предложение за Делегиран Регламент за предоставяне на извънредна помощ за приспособяване на производителите в селскостопанския сектор. Страната ни подкрепи мерки като завишаване на авансовите плащания и дерогациите, свързани с условията за прилагането на зелените директни плащания (площите под угар) за година на заявяване - 2022 г. Република България приветства включването на секторите "Земеделие", "Рибарство" и "Аквакултури" във Временната рамка за държавни помощи, с мерки за осигуряване на ликвидност, подобни на тези във временната Ковид рамка.

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет "Общи въпроси" (СОВ), което се проведе на 22 март 2022 г. в Брюксел. България бе представена от заместник-министъра на външните работи Васил Георгиев. Министрите подготвиха заседанието на Европейски съвет на 24-25 март 2022 г. в Брюксел, като обмениха мнения по проекта на заключения. Съвет "Общи въпроси" одобри частичен общ подход по проекта на Регламент относно статута и финансирането на европейските политически партии и европейските политически фондации. Министрите продължиха дискусията относно Конференцията за бъдещето на Европа с фокус върху подготовката на нейния заключителен етап. В дневния ред бе включена и темата Европейски семестър с оглед и на подготовката на редовното заседание на Европейския съвет на 24-25 март 2022 г., с което приключва първият етап от семестъра.

Министерският съвет одобри резултатите от участие на България в редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част "Здравеопазване“) /EPSCO/, проведено на 29 март 2022 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия. Акцент в дискусията на здравните министри на ЕС беше поставен върху темата за здравната и хуманитарна ситуация в Украйна. Полската делегация разпространи декларация, подкрепена от общо 11 държави членки, в т.ч. България, за създаването на специален фонд за целево подпомагане на здравното обслужване и медицинските грижи, полагани за украинските бежанци. В своето изказване България подчерта, че осигурява всички необходими грижи за приетите украински бежанци. С оглед на непрекъснатия бежански поток и предприетите действия на ниво ЕС за координиран отговор на кризата България определи Механизма за гражданска защита на ЕС като основен канал за осигуряване на помощ. Друга съществена мярка е извършването на ваксинации с цел ограничаване на всички възможности за възникване на огнища на инфекциозни заболявания. При отчитане на последиците от COVID пандемията и новите предизвикателства, породени от кризата в Украйна, изключително важно е ЕС да гарантира финансова подкрепа, която да укрепи здравните системи на държавите. В рамките на втората сесия министрите на здравеопазването обсъдиха бъдещите предизвикателства пред Стратегията на ЕС в областта на ваксинацията срещу COVID-19.

Мнозинството държави членки, вкл. България, подчертаха необходимостта от намиране на устойчиво решение във връзка с възникналите предизвикателства в контекста на констатираните излишъци от ваксини и тяхното споделяне. В тази връзка Европейската комисия беше призована да преговаря за споделянето на неизползваните ваксини от държавите членки на ЕС и да не закупува нови ваксини.

Очаква се до 2030 г. в България да бъдат постигнати кумулативни енергийни спестявания в размер на повече от 4 млн. тона нефтен еквивалент или 50 678,31 GWh електроенергия. Това показва анализът на схемата за задължения за енергийни спестявания за периода 1 януари 2021 - 31 декември 2030 г, направен по повод разглеждането от Министерския съвет на проект на наредба за определяне на националната цел за енергийна ефективност, общата кумулативна цел и схемата за задължения за енергийни спестявания и разпределянето им между задължените лица. На днешното си заседание Министерският съвет одобри проектонаредбата. Необходимостта от приемането на документа се съдържа в Закона за енергийната ефективност, където е регламентиран начинът за определяне на националната цел за енергийна ефективност за 2030 г. За да се подпомогне изпълнението на тази цел, се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки. Законът постановява, че методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност, определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица следва да се регламентират в наредба на Министерския съвет. Целта на наредбата е съществено да подпомогне постигането на националните цели за енергийна ефективност. През 2018 г. беше приета Директива 2018/2002, която изменя Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Тя определя обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза, за да се гарантира постигането на водещата цел в областта на енергийната ефективност от най-малко 32,5% за 2030 г. Съгласно изискванията на директивата, държавите членки следва да определят национални цели за енергийна ефективност до 2030 г.

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). С него се въвеждат в националното законодателство мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране на предприятията и на изискванията на Директива (ЕС) 2021/338 за изменение на Директивата за пазарите на финансови инструменти с цел да се подпомогне възстановяването на инвестиционните посредници от кризата във връзка с COVID-19. Със законопроекта, чрез изменение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цели и за дружествата за секюритизация, се въвеждат и мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/557 за изменение на общата рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации. Чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, с цел въвеждането на Директива (ЕС) 2021/2261 за изменение на Директива 2009/65/ЕО по отношение на използването на основни информационни документи от управляващите дружества на предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа.

С въведените мерки чрез ЗППЦК и Регламент (ЕС) 2020/1503 се установяват изискванията за предоставянето на услуги за колективно финансиране по отношение на организацията, лицензирането и надзора върху доставчиците на такива услуги, изисквания към дейността на платформите за колективно финансиране, които те оперират, за прозрачността и рекламните съобщения във връзка с предоставянето на тези услуги. Уредени са две форми на колективно инвестиране чрез използването на платформа за колективно финансиране (т.нар. краудфъндинг платформи): за улесняване на отпускането на заеми и за пласиране без твърд ангажимент на прехвърлими ценни книжа и на допустими инструменти за целите на колективно финансиране.

С одобрените промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа се предлага Комисията за финансов надзор да бъде определена за единен компетентен орган по лицензирането и надзора на доставчиците на услуги за колективно финансиране, с изключение на случаите, в които кредитна институция желае да получи такъв лиценз, тъй като банките могат да извършват само дейностите, включени в обхвата на лиценза им за кредитна институция, който се издава от Българската народна банка.

Регламентът за доставчиците на услуги за колективно финансиране въвежда праг от 5 000 000 евро на общо набраните средства за предложенията за колективно финансиране, направени от един създател на проект. В тази връзка със законопроекта се предлага прагът от левовата равностойност на 3 000 000 евро за освобождаването от задължението за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа, въведен в ЗППЦК в изпълнение на Регламента за проспектите, да се повиши до левовата равностойност на 8 000 000 евро. По този начин ще се създадат възможности за повече малки и средни предприятия да набират капитал при по-ниски разходи и такси и по-малко административни тежести, при отчитане и на наблюдавания повишен интерес и презаписванията на емисиите при публични предлагания на пазара за растеж.

Въвеждането на измененията, свързани с транспонирането на Директива (ЕС) 2021/2261, ще облекчи дейността на управляващите дружества, както и ще улесни инвеститорите, тъй като Комисията за финансов надзор няма да изисква изготвянето на два отделни документа с информация до инвеститорите (основен информационен и документ с ключовата информация) за един и същ финансов продукт.

За да се подпомогне възстановяването от кризата с COVID-19 са предвидени и конкретни мерки като се намали административната тежест за инвестиционните посредници, породена от спазването на изискванията за документиране и оповестяване. В допълнение са въведени и мерки, насочени към включването на синтетичните секюритизации в обхвата на рамката на опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации и премахването на нормативните пречки пред секюритизацията на необслужваните експозиции с цел да се увеличи допълнително кредитният капацитет на банките.